В България през 2024г в млекопреработвателните предприятия са влезли за преработка 10 171 т козе мляко. Това е официално произведеното мляко от наличните на 1.01.2074 г е 144 600 бр. Колко е надоено и продадено от фермите никой не знае.
Произведеното мляко е с 536 т по-малко от 2023 г.
Независимо, че Козевъдната асоциация с председател Деан Тодоров направи чудеса през последните години по отношение организациите на производителите, събирането и транспортирането на млякото до мандрите, постигане на по високи цени, добитото козе мляко намалява.
Причините за намаленото производство са безброй, но най-важното е ниските изкупни цени, технологиите които се използват не са характерните за производство на мляко, и третото е голямото намаление на броя на козите всяка година.
Например намалението на броя на козите 2025/ 2024 г е – 11.6% и броя на козите-майки са вече 127 800 бр.
Бъдещето по този показател е още по-лошо, имаме да влязат в основно стадо едва 6700 бр млади кози. Това е направо убийство за козевъдството – необходими са поне 15% ремонт или поне 20-тина хиляди млади животни. Тях ги няма, няма откъде да се купят, няма и мераклии и козите ще отиват все по-надолу.
Другият въпрос са породите – от козите за мляко имаме от Саанската порода – 3600 бр, ББМ – 20 000 бр, Алпийска – 3 500 бр и Тогенбургска – 1 700 бр, или всичко – 28 800 бр. Това са основните производители на козе мляко. Ако приемем, че по-голямото количество мляко е влязло в мандрите от тези кози, простата сметка показва, че средната млечност от млечна коза съвсем не е малка.
Изводът е само един: анализ и спасителна програма за нашето козевъдство.
