Съвсем нормално е, не всички фермери от млечен сектор да отгледат телетата до влизането им в кланица. Те ще имат още едно препятствие, съгласно Регламент, съвсем скоро ще се наложи задържане на телетата 28 дни във фермата, защото нямат право да бъдат транспортиране. Нежеланите телета от фермерите обаче трябва да отидат в депа за доотглеждане. Имаме такива депа, но те са основно с търговски интереси и едва ли ще се държат телетата там 10 месеца. Необходими са депа за такива телета за доотглеждането им и угояването. Отново имаме примера от Румъния. Изграждат се няколко депа в страната при най различни начини на финансиране.
Това е разбира се предложение, което може да се доразвие и при всички случаи ще увеличи производството на месо.
Браншова камара на месодайното животновъдство – гр. Пловдив има също предложение за увеличаване производството на месо.
На годишна база се изнасят между 36 000 и 46 000 продуктивни телета “месодайно направление”, които са неугоени и със средно живо тегло от 260 килограма. Отчитаме, че, ако тези животни се угоят до 550 килограма ж.т., това би покрило вносът на говеждо месо. Как да стане това.
Създадените технологични карти за “угоени говеда” и за стопанства от типа “крава с бозаещо теле” са положителен пример на желание за насърчаване на производството на говеждо месо и следва да им се намери релевантен начин за финансиране.
Нашите предложения са:
– При предстоящата промяна на СП да се предвиди интервенция за угояване на говеда (10 – 24м.) и интервенция за подпомагане на разходите за клане, транспорт и административни документи в сектор “говеждо месо” или да се осигури нотифицирана целогодишна държавна помощ.
– Да се разшири обхвата на класификацията на трупно говеждо месо по системата (S)EUROP. Да се разработи механизъм за доплащане на килограм трупно месо преминало през кланица и класифицирано с цел изсветляване на сектора и справедливо заплащане за по-качествени животни.
– Да бъде подготвена програма за разширение и устойчивост на сектора с цел създаване на експозиция на вътрешния пазар, който има ключова роля в националната продоволствена сигурност. Да се реализира публично-частно партньорство с цел изграждане на угоителни центрове за говеда и кланица на кооперативен принцип.
– Към кооперативната кланица да се предвидят рендеринги за преработка на кланичните отпадъци и кръвта, преработката/търговията с кожи. Един подходящ пример е да се използват индустриални площи – публична собственост, които пустеят.
– Да се изработят обективни правила за изкупуване на телета през различните етапи за реализация (крава с теле – отбити телета и угоени телета за клане).
– Да бъде създадена нова институционална системата: еквивалентна на ВЕТИС, съобразена с нов инструментариум от софтуерни технологии, отворена към всеки от операторите по веригата и позволяваща ясна дефиниция на“месодайно направление“ и проследяване на месото от фермата до трапезата.
– Да бъдат предвидени средства за кампания за защита на българското производство на месо и неговото маркетиране.
– Да бъде насърчена комуникация между производители и преработватели
Ефект от прилагане на предложенията – пазарен, икономически и социален ефект.
Направените предложения биха имали сериозни пазарни, икономически и социални отражения в позитивен аспект за десетилетия напред – както в селското стопанство, така и в преработвателната промишленост.
В допълнение към социалния ефект на заетост и осигуряването на качествено говеждо месо за българския потребител, в страната и при българските фермери биха останали около 150 милиона лева на годишна база. По-голям брой угоени животни и готови за
реализация означава, че кланиците ще повишат оборота си и съответно производствените им разходи ще намалеят.
Това е нова ниша за огромния сектор зърнопроизводство, който може да добави стойност. В лоши пазарни години като тази, това е добра алтернатива за реализация.
Предложенията биха завършили цялостната стратегия на подпомагане по веригата на отглеждане крава майка-хектар-угояване.
