По същия начин стой и въпроса с генотипирането. Нищо не знаем за животното. Не знаем носител на болести ли е, какви са му заложбите по отделните признаци, икономиката на телето. Хората още преди раждане, дори в ембрионален стадии, знаят телето с рога ли ще е или без рога, хермафродит или нормално, продуктивност, близняемост. Фермерите не ги интересува какви методи и схеми се използват при определяне стойността на животните. Те искат да им се рангират животните в стадото. След това да заплодят първите 40% от рангираните майки, тоест най-добрите със сексирана сперма от много добри бици, за осигуряване женски телета за ремонт на млечното стадо. Останалите 60% да се заплождат с месодайни бици, това обаче за животните под селекция у нас сега е забранено. Защото и думата кросбрединг също е забранена.
Подпомагането на това мероприятие, по отношение заплождането на кравите от втората група, по-ниско продуктивните, в Ирландия става от месопреаботвателите. Те закупуват сексирана семенна течност за мъжки телета от най-добрите месодайни бици и я дават на млечните ферми да заплождат с нея тези 60% от кравите, които са по-ниско продуктивни по отношение на млякото. Имайки съответните договори с фермерите, получават и определен брой телета.
Отиваме и към върха на тази схема, при изкачването няма нищо сложно. На млечните крави под 40% те процента при рангирането се поставя ембрион от чистопородна месодайна крава. Ефекта е ясен и двоен, имаш лактираща крава и чистопородно месодайно теле, а не кръстоска при първия вариант.
Ясно е, че работим по стари методи на селекция. Куфарчетата с млечните проби въобще не решават проблема. Трябва да се започне извършването на линейна оценка на младите животни, изготвяне на случни планове на стадата, по определени програми /наша програма нямаме и се използват външни/. Това е наложително най-вече при млечните стада от Холщайн, защото инбридинга у нас сигурно е минал 6 те % и от там нагоре започва да се проявяват лошите черти.. Въпросът за името на породата не е решен – Холщайн или Черношарено говедо.
По отношение селекция по генотип на майките – това, което се прави в момента в САЩ, Канада и ЕС, у нас не се прави. Науката изтъква стотици причини за това, но не поема да свърши нещо в тази посока. Все пак има някакви искри. При Абърдин Ангуса вече имаме 400 генотипизирани женски животни и няколко ферми работят по тази схема.
Изключително важен е въпроса за производството на мъжки разплодници от месодайно направление. Повечето месодайни крави се отглеждат в райони където изкуственото осеменяване обхваща малък брой животни по обективни причини, животните се отглеждат свободно високо в планината, няма условия за ИО, няма и специалисти, които да извършат тази манипулация.
Няма начин да подобрим качеството на месото без да се провеждат мероприятията на селекцията. Уж се прави нещо и както му е в реда на нещата наполовина. Ето защо ни трябват голям брой качествени бичета от известните месодайни породи. Няма кой да ни ги даде, ще трябва сами да си ги произведем. И това не означава да съберем 5 мъжки телета и да ги кръстим разплодни бици. Млади мъжки разплодни животни – бичета, трябва да се отглеждат в депа за предварителна оценка на продуктивните им качества. СИО в Сливен със 140 места стой празна и е с идеалната възможност да се открие едно депо за отглеждане на бичета за естествено покриване. Там има условия да се измерва ежемесечно прираста на телетата, линейни измерения, следва полови рефлекси, спермопродукция и накрая качество на спермата.
След като прескочи тези препятствия, бичето заминава на терен да си върши работата. У нас най-голяма роля за подобряване качествата на животните в момента могат да изиграят ИО и качествени разплодници на терен.
След заплождането на тези млечни крави с месодайни бици, следва въпросът как да се опазят телетата. Някъде се плаща за родено теле. У нас е трудно да се иска това, защото всички крави ще почнат да раждат. Ето защо НСГБ предлага за всички телета – мъжки и женски, родени в българска ферма, престояли от 2 до 12 месеца във фермата и след това реализирани, да бъдат премирани с 200 евро. Това е практика в много страни. Например в Гърция продадено теле на 18 месечна възраст получава 250 евро.
За опазването на новородените телета се прави всичко възможно в някои страни. Например в Ирландия от тази година има програма за опазване на телетата, като се отпускат по 50 евро на новородено за извършване на ваксинации, които ги няма в тяхната ДПП и за закупуване специална смеска за телетата за един месец хранене преди отбиването.
За Гърция е писано многократно, и от тази година има заложено подпомагане на производството на месо от говеда и би трябвало да заколят 100 000 телета произведени в Гърция.
Следва ….
