Преди няколко дни имаше пресконференция относно качеството на продуктите от месо, които се появяват на щандовете и се използват в ресторантската мрежа. Темата бе:
„Качествени и конкурентни ли са българските млечни продукти.“
Доста време бе отделено и на производството на овче и краве месо в страната. Отношение съответно по тези въпроси взеха Симеон Караколев от НОКА и Михаил Михайлов от НСГБ. В изказванията и на двамата имаше доста критика не само към вносители и търговци, но и към самите производители. Ние също получихме въпроси, които се свеждат до следното: нали вече 90 000 е броят на месодайните крави кръстоски, а нямаме качествено говеждо месо.
Коментар на Михаил Михайлов Изпл Директор НСГБ:
Отговорът е много лесен. В изказването си също казах, че едни от най-добрите ни производители на луканки използват румънско месо. Това означава, че у нас го няма или е неконкурентно на вносното по отношение на цената. Първото се подкрепя от факта, че почти не може да се намерят в магазините телешки стекове българско производство. Преди няколко години видях в магазина опаковка със стек на която пишеше:
„телешки стек от месодаен Холщайн“.
По време на първия форум на Асоциацията на месодайните крави – Сливен, присъства най-добрия развъдчик на Абърдин Ангус на Ирландия. Тогава у нас започваше да се работи масово с тази порода. Нашите фермери го обсипаха с въпроси, колко се продава това месо, каква е цената в живо тегло и все въпроси за пари. Човекът трая, трая и не изтрая. Накрая отговори така:
– „Най-напред си направете породата, пък тогава ще говорим за цената“.
Каква е ситуацията в момента у нас. По статистика имаме над 90 000 бр месодайни крави. Колко са месодайни, никой не знае. Знае се обаче, че голям процент от тези крави се доят и това мляко подбива цената на млякото добито в във фермите за мляко, защото се реализира в шишета по кьошета.
За да имаме качествени месодайни крави трябва да имаме „връх на селекционната пирамида“. Върхът го имаме, но какво има под него. Това са 6000 бр крави от Абърдин Ангус, Лимузин – 4000 бр, Херефорд – 3500 бр, Галоуей – 1000 бр, Симентал за месо – 1000 бр, Гаскон – 100 бр, и до тук.
Всичко – 15 600 бр.
От отгледаните чистопородни телета много малко попадат на нашия пазар. Голяма част от тях се изнасят зад граница. Които останат, се колят и месото отива за преработка в деликатесни колбаси и за елитните ресторанти. Не може да се изпълни истинското предназначение на „върха на пирамидата“, производство на разплоден материал. Докато при мъжките разплодници има раздвижване, женски се продават много трудно.
Проучване отпреди няколко дни показва, че над 30% от сега действащите ферми за мляко, ще преминат към месодайно говедовъдство. Това ако стане, веднага възниква въпросът с качествени бици. Независимо, че има някаква програма за производство на бици, в момента това е най-важното.
Ако новите месодайни ферми използват некачествени бици на старта, те са обречени.
В момента голяма част от биците се търгуват между самите фермери. Разбира се, че всеки е от най-добрия баща, майка му е супер. Дали това е така. Нямаме ДНК анализ по показателите и произхода.
Просто, продават се едни телета на високи цени и резултата лъсва само след няколко месеца – не заплождане на крави, телетата са с нисък прираст и други недостатъци. Водещите ферми се „отърсиха“ от това и вече има няколко ферми, които от две години използват методите на селекцията по генотип на майките с изследване на пробите в сертифицирана лаборатория в Шотландия и съответно обработка на данните и рангиране на животните. Изводите на тези фермери са, че системата работи безупречно и имат много добри резултати в това отношение.
Следва управлението на фермите. Нашите фермери знаят много. Но все още има какво да учат. Преди няколко дни на изложението в Сандански, министър Вътев отдели най-много време на говедовъдите. Не само разговаря с тях, а дори ги изпита. На зададените от него въпроси по отношение рандемана, средно дневният прираст на породите, фермерите бяха много добре подготвени. Обаче на въпроса колко % трябва да са костите в трупа, не можаха да отговорят. Значи трябва още.
Следва реализацията на животните. Всички знаем, че има проблем и пазара се командва в по-голямата си част от прекупвачите или самсарите, както има казват румънците. От това губят най-много фермерите. Следва големия проблем – пасища и не на последно място глобалното затопляне. Добре, че отглеждаме малък брой животни и въглеродните емисии вероятно няма да се стоваря отгоре ни с голяма сила.
Ако някой си мисли, че съм забравил администрацията много се лъже. В месодайното говедовъдство изключително важно е управлението на стадото – навременно излизане на паша, престой на пасището, слизане от пасището, реализиране на продукцията. Да се случи това трябва да има пасище, да има навременни ваксинации, да има навременни изследвания и пътни листи. Наглед дребни неща, но тази година именно те вече поставиха фермерите на колене и вече дойде дори ред на следващата поза.
Субсидиите. Преди няколко месеца от НСГБ, когато се дебатираха интервенциите, предложихме две такива и резултата е нула. Първата беше подпомагане на фермите за изграждане на прокар и закупуване кантар и станок. Ако ги няма тези неща, за каква селекция да говорим, за какъв средно дневен прираст и ваксинации.
Второто предложение бе за подпомагане производството на телешко месо. По този въпрос може да прочетете какво правят гърците.
Кой и как се участва в субсидията за месото
Относно увеличаването на квалитетното месо, в някои държави, самите месопроизводители започнаха да подпомагат със семенна течност от най-добрите месодайни бици, млечните ферми и им даваха гаранция за изкупуване на телетата от кръстоските.
Накрая и изводите, за да имаме що годе сносно месодайно говедовъдство:
- Използване на качествени бици от месодайни породи
- Производство на бици за естествено заплождане у нас съгласно изискванията – СИО в Сливен стой празна.
- Където е възможно прилагане на ИО
- Контрол на продуктивните качества
- За да стане това, е нужно оборудване на фермите с необходимия инвентар
- Селекцията – на първо място
- Подобряване управлението на стадата
- Реализация на животните
- Кланиците
- Администрацията да работи за фермерите, а не обратното, както се случва сега
- БАБХ – да не забравя, че животните са на фермерите. Подобряване работата по прилагане на ваксините и други изследвания
- Субсидиране производството на говеждо месо.
- С 40 000 броя официално заклани крави годишно, можем да осигурим по килограм и нещо годишно на глава от населението.
БТА: „Качествени и конкурентни ли са българските месни продукти” – Михаил Михайлов
БТА: „Качествени и конкурентни ли са българските месни продукти” – Симеон Караколев
Михаил Михайлов
