2 част: М. Михайлов – Нещата от живота в сектор мляко

2

1 част: М. Михайлов – Нещата от живота в сектор мляко

1 част: М. Михайлов – Нещата от живота в сектор мляко

Статията е публикувана в сп. “Агро пари” – брой 2

ВСЕ ОЩЕ СМЕ НА КРЪСТОПЪТЯ, КАТО ПАТЕ В КЪЛЧИЩА

На първо място информираността и анализите. В миналата статия казахме, че ги нямаме. Следва политическото решение по отношение модела на млечното говедовъдство и овцевъдство. За какво ще го развиваме? За задоволяване нашите пазари, за износ ли, за социални дейности или модерният напоследък политически лаф – да съживим селските  райони. Следва мястото ни в големия Европейски „отбор”. Нямаме такова поне засега. То, като станем членове на Копа Коджека, едва ли ще цъфнем и завържем, но поне ще имаме информация и вървейки накрая на редицата, някой може и да ни побутне.

Преди няколко години в Пловдив присъствах на една среща с един от президентите на тази най-авторитетна земеделска организация в Европа. Един наш фермер каза – ще Ви напишем писмо, че искаме нашите субсидии да се изравнят с европейските. Президентът  от Копа Коджека му отговори – „едва ли ще бъде даден ход на вашето писмо. То ще си остане в папките, Вие не сте наши членове”. – разбирайте „господин никой”.  

По отношение на млечния сектор ние не сме членове на Европейския млечен борд и не знаем какво се случва там. На местно ниво картинката е същата. Няма дискусия, няма обсъждане на проблемите. Преди пет-шест години Асоцицията на млекопреработвателите с Председател Димитър Зоров организира среща на млекопроизводители и преработватели, за да се търсят „допирните точки”. Фермерското присъствие беше само от трима човека, които дори и не се изказаха. На следващата година, Националния съюз на говедовъдите по стечение на обстоятелствата пак с Председател Димитър Зоров организира среща по въпросите на говедовъдството в Стара Загора. Трябва да ви кажа, че този път се получи, имаше някакъв резултат. Над 150 фермера, млекопреработватели, тогавашния министър на земеделието г-жа Десислава Танева и д-р Дамян Илиев взеха участие в този форум. Такива сбирки хората от млечния сектор в Европа и Света правят непрекъснато. Руснаците на всеки три месеца провеждат т.н. Млечна сесия. Германците, в момента, в който цените на млякото почнат да играят, започват веднага дискусиите. Лека-полека там вече е започнало интегрирането между производители и преработватели. Млекопреработвателният гигант Арла  раздаде на фермерите си нетната си печалба за 2018г. Става дума за над 17 000 ферми. Ако смята някой, че тези пари се дават на калпак, както искат много от нашите фермери, просто много се лъже. Ще им бъде увеличена цената на кг мляко с няколко цента през тази година, докато свършат парите. С други думи даваш и получаваш. Другият млечен гигант – Фризланд къмпани, вече четвърти месец поддържа сравнително добра цена от над 37 цента за килограм.

Някой ще попита, какво ще се говори на тези срещи. Щом толкова години не е имало такива, значи са излишни. Ами има какво да се говори. Какво си говорим през последните години. Само едно – за субсидиите и пасищата.  Дори програмите и мерките сякаш отидоха на втори план – след многото изисквания, проверки, огромни фермани от Наредби и др. подобни и да не забравим и санкциите.

Започваме винаги с Наредба 3. Все нещо ѝ липсва, все нещо трябва да се променя, все някой не е доволен. След това минаваме през Наредбата за хуманно отношение и сега се насочваме към Малките мандри.

Няма го модела, няма я визията за млечния сектор. Не се и дискутира. А този сектор от ден на ден е притискан все повече. Като започнем от природозащитниците, следват веганите, голямо производство на мляко не само в Европа, конкуренцията на храните с растителен произход, чакащите на „вратата” новите изкуствени млечни и месни продукти създадени в лабораториите и още много подобни. Към това, като прибавим и липсата на модел и нещата стават зле. Вероятно без модел няма да минем и времето ще го наложи съвсем скоро и той ще бъде много близък до гръцкия. Това го дискутирахме с един гръцки колега, преди няколко години. Той ми каза:

„Вие вървите уверено след нас, повтаряте нашия сценарий. И при нас положението преди 20 години беше същото. Сега останаха малко над 2000 ферми 90 000 млечни крави. Имаме много нови и съвременни ферми. Произвеждаме повече мляко от вас – над 600 000 т и средната ни млечност е близо 8 тона. Вие мъчите вашите фермери, каква млечна ферма е с 2-3 тона мляко от крава, какво е това – пасище и зеленото когато  излезе и да ви свалят цената на млякото, дори и на тези крави, които не ходят на паша. За тези на пасището, нормално е да се намали цената на млякото. Пасищата ви не са добри, което означава, че и качеството на млякото няма да е добро. Освен това, след преструктурирането при нас, сивият сектор изчезна. Я има в момента и 5%. Цената ни е добра, за качествено мляко получаваме над 40 цента. Сега проблемът ни е  да не влиза мляко с ниска цена в Гърция.”

Човекът каза всичко с две изречения. Въпросът е – това ли е нашия модел? Трябва да имаме модел, няма да минем без такъв. Вносните млечни продукти започват все повече да ни притискат. Виждате, цените им започнаха да падат и все повече се приближават до нашите. Към модела има и още доста неща, които трябва да се прикрепят и да са актуални с времето.

Всъщност следващите проблеми, с които ще се сблъскаме и други важни въпроси, които ще трябва да се решават и важат за цялата общност към сектор Мляко бяха разгледани на последната Млечна сесия в Русия проведена през месец януари т.г.

СЛЕДВА  ПРОДЪЛЖЕНИЕ 

Всички права запазени, използване на материала, само след съгласуване с Овцевъд & Козевъд и Govedovad.com!

2 КОМЕНТАРИ

  1. То тая наредба 3 – мисля изобщо трябва да я няма като цяло ,дайте да видим у една Румъния да речем каква наредба има дето да убива производителите ,и да работи против тях ,най – вероятно у света няма такава глупава наредба ,макар ,че тя може да е в угода на големите ферми само ,монополистите в бранша…

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук