интервю на проф. Д.Димов пред Валентина Спасова в „Брюксел в превод“
Забавени решения и липса на научен подход в управлението на епизоотичната ситуация
Кризата със шарката по дребните преживни животни отново извади на преден план напрежението между науката, институциите и реалната практика по фермите. Според проф. д-р Дойчо Димов, председател на Сдружението за отглеждане и развъждане на маришките овце, основният проблем не е само заболяването, а начинът, по който е било управлявано.
Той е категоричен, че научният подход е останал на заден план, а решенията са били повлияни повече от административни и икономически интереси, отколкото от ветеринарна експертиза.
„Решенията трябва да стъпват на наука, а не на натиск“
Проф. Димов подчертава, че шарката по овцете е сложен ветеринарномедицински и зооинженерен проблем, който изисква висока експертиза и прецизна оценка на риска.
Според него липсата на реален научен дебат е довела до тежки последици за сектора.
„Вместо научен анализ, видяхме институционален подход. А той не беше достатъчен“, посочва той.
Той допълва, че при подобни епизоотични ситуации трябва предварително да има разработени сценарии – първоначални мерки и ясни алтернативи при неуспех.
Тежък удар върху овцевъдството и регионалната концентрация на заразата
Данните, които проф. Димов посочва, очертават сериозна концентрация на заболяването. От общо 192 огнища в страната, 143 са в Пловдивска област, което представлява приблизително 75 процента от всички случаи.
Това според него е довело до огромни загуби в сектор, който и без това е в критично състояние.
Официално се говори за около 1 милион овце, но реалните данни по системите за подпомагане сочат около 700 хиляди животни. Това е най-ниското ниво, регистрирано до момента.
„Секторът е на ръба да загуби производствения си потенциал“, предупреждава професорът.
Маришките породи под риск от изчезване
Особено тежко е положението при местните породи, които са резултат от десетилетия селекционна работа.
Проф. Димов посочва, че за бялата маришка овца са останали около 500 животни, което поставя породата в критично състояние. При ваклата маришка овца ситуацията е малко по-стабилна, но също тревожна.
„Когато една порода е концентрирана в един регион, рискът от загуба е огромен“, подчертава той.
Спор около мерките и евтаназията на стада
Един от най-спорните моменти в кризата остава прилагането на евтаназия. Според проф. Димов трябва ясно разграничение между клинично болни животни и такива с положителни лабораторни проби без симптоми.
Точно тази разлика е в основата на напрежението със стопаните, които често не приемат масовото унищожаване на животни без видими признаци на заболяване.
Карантина с месеци и блокирани ферми
В Пловдивска област около 16 огнища с над 1000 животни са били под карантина близо осем месеца.
Според проф. Димов това вече създава по-големи щети за стопанствата, отколкото самото заболяване.
„Когато ограниченията блокират производството, икономическият удар става системен“, коментира той.
Необходимост от нов епизоотичен подход
Проф. Димов настоява за нов модел на оценка, основан на реалното състояние на стадата.
Той предлага три основни стъпки:
Първо – клиничен преглед на животните.
Второ – лабораторни изследвания чрез полимеразна верижна реакция (PCR) и серологични тестове.
Трето – анализ на риска от разпространение.
Според него, ако няма доказателства за циркулация на вируса, не може да се говори за активна инфекция, дори при наличие на антитела.
Антителата не означават активна зараза
Професорът е категоричен, че наличието на антитела е признак за имунен отговор, а не за активна инфекция.
„Антителата могат да се задържат месеци. Въпросът е дали вирусът все още циркулира“, обяснява той.
Пропуски в наблюдението и ролята на ветеринарните лекари
По думите му един от сериозните пропуски е липсата на последващ контрол след първоначалната диагностика.
В някои случаи частнопрактикуващи ветеринарни лекари не са били допускани до стадата, което според него противоречи на логиката на професията и на добрата практика.
Ваксинацията като пропусната възможност
Проф. Димов посочва, че още в началото на кризата е трябвало да се приложи масова ваксинация.
Според него това е най-ефективната мярка, подкрепяна от практикуващите ветеринарни лекари.
Причината тя да не бъде приложена, според него, са икономически съображения, свързани с износа на млечни продукти.
Той обаче подчертава, че при производството на сирене вирусът се унищожава чрез термична обработка.
Рисковете за сектора остават високи
Проф. Димов предупреждава, че продължаването на сегашния подход може да доведе до сериозни последствия:
– Социално напрежение в селските райони
– Срив в животновъдното производство
– Загуба на генетични ресурси
До момента са унищожени над 23 000 овце и около 1300 кози.
„Науката трябва да се върне в центъра на решенията“
В заключение проф. Димов настоява, че без включване на научните среди и университетските експерти няма как да се изгради устойчив модел за управление на подобни кризи.
„Имаме нужда от решения, основани на доказателства, а не на административен натиск“, казва той.
Той заявява, че ще продължи да настоява за промяна и за нов подход, базиран на изследвания, анализ и реални данни от терена.
„Сегашната ситуация не може да продължава така“, обобщава проф. Димов.
интервю на проф. Д.Димов пред Валентина Спасова в „Брюксел в превод“
