Ветеринарен лекар поставя остри въпроси след видео с измерване на нитрати на български пазар: Ако това е вярно, къде е контролът?
Коментарът, който публикуваме по-долу, е на д-р Людмил Антов – ветеринарен лекар и специалист, който добре познава системата за контрол на безопасността на храните. Повод за неговата позиция е видеоклип в социалните мрежи, показващ измерване на нитрати в плодове и зеленчуци с преносим уред. Независимо че подобни измервания не могат да заменят официален лабораторен анализ, поставените въпроси заслужават обществено внимание. Затова публикуваме мнението му като покана към компетентните институции и научната общност да се произнесат с факти и доказателства.
Повод за коментара на д-р Людмил Антов става видеоклип, разпространен във Facebook, в който жена обикаля български пазар и проверява различни плодове и зеленчуци с преносим нитратомер Anmez Greentest 3.
Според показанията на уреда при част от продуктите са отчетени стойности, които значително надвишават стойностите, записани в паметта на самия уред като ориентировъчни допустими нива.
От видеото се виждат следните показания:
| Продукт | Ориентировъчна стойност (мг/кг) |
Измерена стойност с уреда (мг/кг) |
|---|---|---|
| Зеле | 100 | 1700 |
| Моркови | 400 | 6400 |
| Тиквички | 400 | 9999* |
| Картофи | 250 | 9999* |
* 9999 мг/кг е максималната стойност, която уредът може да визуализира, поради което реалното отчетено количество може да е по-високо. Данните са от показанията на преносим нитратомер, заснети във видеоклип, и не представляват резултати от официален лабораторен анализ.
диня – ориентировъчна стойност 60 мг/кг, измерени 30 мг/кг, като това е единственият продукт във видеото, при който отчетеното количество е под зададената от уреда референтна стойност.
Важно е да се подчертае, че това са показания на преносим уред, а не резултати от акредитирана лаборатория. Не е известно дали апаратът е бил калибриран, при какви условия са извършени измерванията и дали резултатите съответстват на официалните методики за контрол.
Въпреки това именно тези резултати провокират реакцията на д-р Людмил Антов.
„Това, което видях във видеото, е потресаващо. Дори този уред за измерване на нитрати да не е прецизен, да не е калибриран и да дава отклонения, това е ужасяваща за здравето ситуация, която ми обърква представата за здравословната храна.“
Според него България разполага с всички необходими механизми за контрол върху безопасността на храните. Българската агенция по безопасност на храните извършва превантивен и последващ контрол, използва методики за вземане на проби, лабораторни анализи, оценки на риска и има законови правомощия да налага ограничения, санкции и забрани при установени нарушения.
Именно затова специалистът задава въпроса:
„Ако цялата система за контрол съществува и функционира, защо подобни видеа пораждат толкова сериозно обществено безпокойство?“
По думите му, ако подобни резултати бъдат потвърдени чрез официални лабораторни анализи, това вече няма да бъде отделен инцидент, а проблем с национално значение.
„Ако това, което видях в клипа, бъде доказано и лабораторно, според мен това е национална трагедия“, заявява д-р Антов.
Той обръща внимание и на друго противоречие. В последните години все по-често се говори за хранителен суверенитет, за насърчаване на българското производство и за подкрепа на родните производители. Но според него тези политики могат да бъдат успешни само ако потребителите имат доверие, че храната, която достига до пазара, е безопасна.
Затова д-р Антов призовава по темата да се произнесат Българската агенция по безопасност на храните, Университетът по хранителни технологии, лабораторните експерти и специалистите по хранене.
Според него обществото има нужда не от взаимни обвинения, а от категоричен професионален отговор, основан на официални лабораторни изследвания.
В крайна сметка въпросът не е дали едно видео в социалните мрежи е достатъчно доказателство. Въпросът е дали подобен сигнал ще бъде проверен по установения ред.
Защото когато става дума за храната на милиони хора, най-сигурният начин да бъдат разсеяни всички съмнения е чрез прозрачност, независими лабораторни анализи и публично оповестяване на резултатите. Само така може да бъде възстановено доверието на потребителите и да се гарантира, че храните на българския пазар отговарят на изискванията за безопасност.
