Европейският парламент е на път да удължи режима на свободен внос от трети страни с още десет години, без реални защитни механизми за оризопроизводството в ЕС. Решението, одобрено от Комисията по международна търговия (INTA), поставя под сериозен риск един от най-уязвимите земеделски сектори в Съюза.
След близо четири години преговори, мнозинството в комисията подкрепи продължаването на Общата система за преференции (ОСП, GSP) от 2027 година нататък. С това Европейският съюз на практика избра по-евтиния внос пред собственото си производство.
Повече условия за износителите, нула защита за фермерите
Новият регламент поставя допълнителни изисквания към страните бенефициенти – прилагане на 32 международни конвенции, свързани с климата, въглеродните емисии и социалните права. Това обаче не компенсира липсата на автоматични защитни мерки за чувствителни сектори като ориза.
На практика механизмите за защита се задействат чак когато щетите вече са нанесени – загубени пазари, сринати цени и фалирали стопанства.
Copa и Cogeca: „Това е директен удар по оризовия сектор“
Европейските фермерски организации Copa и Cogeca не крият разочарованието си. Според тях оризовият сектор е оставен без елементарна защита срещу лавинообразния внос от трети страни.
Те настояват за автоматична предпазна мярка, но договорените прагове са толкова високи, че защитата остава само на хартия. Реалната намеса ще дойде твърде късно – когато стопанствата вече са извадени от играта.
Милиарди загуби срещу символични ползи
Производството на европейски ориз Indica обхваща около 100 000 хектара. В редица ключови региони стойността на оризовите площи и инфраструктурата достига 30 000–40 000 евро на хектар.
Потенциалните загуби за икономиката на ЕС се оценяват на 3–4 милиарда евро – в замяна на икономически ползи за страните износителки по ОСП от едва 15–18 милиона евро. Сметката е проста и болезнена: Европа губи, трети страни печелят.
Натискът се разширява и към премиум сегмента
Проблемът вече не засяга само евтиния ориз Indica. Вносът на японски ориз в ЕС нараства, засилвайки конкуренцията с традиционното европейско производство. Опасенията са, че натискът ще обхване и специализираните сортове, включително ориз за ризото.
Това затваря изхода за много производители, които биха могли да преминат към други сортове, за да оцелеят. Маневреността на сектора се свива, а рискът от фалити расте.
Оризът не е просто култура, а система
Оризопроизводството не може лесно да бъде заменено с друга култура. Полетата често са разположени в защитени влажни зони, където земеделието поддържа водния баланс, биоразнообразието и ландшафта.
Загубата на производство означава изоставени земи, нарушени водни системи и социален срив в цели региони. Това са последици, които не влизат в търговските сметки, но ги плащат фермерите и местните общности.
Последен шанс – пленарната зала
Гласуването в Комисията по международна търговия не е финалът. Решението предстои да влезе в пленарната зала на Европейския парламент през февруари или март, като окончателното одобрение се очаква до лятото.
За оризопроизводителите това може да се окаже последният шанс за въвеждане на реални защитни механизми. В противен случай още един земеделски сектор ще бъде пожертван в името на „свободната търговия“.
