Световният пазар на пшеница през последните месеци навлезе в класически цикъл на „много зърно – малко цена“. Това не е нов сюжет, но тази година мащабът на предлагането и натискът върху котировките са по-видими от обичайното. В европейски мащаб се наблюдават няколко паралелни процеса, които се преплитат и удрят директно по джоба на земеделците.
Какво доведе до поевтиняването
През последните кампании големите производители – Русия, Украйна, Канада, Австралия – отчетоха стабилни и на места отлични добиви. Натрупаните запаси в складовете тежат като воденичен камък върху цените.
Когато на глобалния пазар има изобилие от зърно, мелничарите и трейдърите действат хладнокръвно – купуват само по нужда, изчакват спадове, натискат цените надолу. Европейските фермери усещат това най-прекият начин: офертите падат седмица след седмица, а търсенето остава вяло.
Картината в ЕС допълнително се усложнява от засилен внос от Черноморския регион. Дори при по-високи транспортни разходи, конкурентните цени на страни като Русия и Украйна притискат европейските котировки на вътрешния пазар.
Ползи от ниските цени – има ли ги наистина
Макар и болезнено за производителите, евтината пшеница не е само лоша новина.
Положителните ефекти се усещат така:
-
Фуражната индустрия плаща по-малко за суровината. Това подпомага животновъдите, чиито разходи за храна са най-тежката част от бюджета.
-
Мелничарите и хлебопроизводителите могат да оптимизират разходите по производство – потенциално стабилизиране на цените на брашното и хляба.
-
По-достъпната пшеница улеснява международната търговия и увеличава износа на ЕС към региони с по-ниска покупателна способност.
Това е добрата страна на медала, макар и далеч от утеха за фермерите.
Рискове за зърнопроизводителите – тук ударът е най-силен
Основната опасност е добре позната: когато продажната цена падне под себестойността, производството става икономически безсмислено.
Ситуацията влияе така:
– Намалява ликвидността на стопанствата, особено на средните и малките.
– Ограничават се инвестициите в техника, семена, торове и модернизация.
– Отлага се ремонтът на инфраструктура, складове и сушилни.
– Рискът от трупане на дългове расте.
– Затруднява се работната ръка – когато стопанството е притиснато, първо се реже от заплати и сезонни заети.
Силно понижените цени могат да доведат и до „ефект на доминото“ – фермерите задържат продукцията в склад, чакайки по-добър момент, но така задръстват вътрешния пазар и натискът става още по-голям.
Ефект върху животновъдството – нож с две остриета
Ниските цени на зърното отслабват един от ключовите разходи в животновъдството – фуража. Това е глътка въздух за ферми с крави, овце, кози, свине и птици.
Зърнопроизводителите изпадат в типичния капан: реколта има, качество има, но пари няма.
Животновъдите печелят от по-евтиния фураж, но губят, когато зърнопроизводството отслабне – защото движението на тези два сектора винаги е било свързано като два зъбни колела.
Защото когато човек гледа в перспектива, е ясно едно: зърното е гръбнакът на земеделието. И когато гръбнакът започне да боли, цялата система се навежда.
