Докато повечето държави в ЕС отчитат спад на дребните преживни, Гърция продължава да държи най-голямото козе стадо в Европейския съюз – над 3,6 милиона животни. Тенденцията е устойчива вече повече от десет години. На този фон България продължава да губи фермери, стада и традиции.
Как успява една страна с подобен климат, сходни терени и традиции да държи сектор с растеж, докато у нас той буксува?
Отговорът е комбинация от организация, пазари, традиции и държавна политика.
Гръцкият модел: работещи практики, които дават резултат
1. Традиция, която не се прекъсва
В Гърция козевъдството е част от местната идентичност – особено в планинските и островни райони.
За много семейства това не е „допълнителен доход“, а основен поминък, наследяван от поколения.
Там рядко виждаш изоставени ферми – традицията не е била прекъсвана както у нас през 90-те.
2. Фокус върху продукта, а не само върху суровото мляко
Гърците отлично разбират къде е реалната печалба.
Те залагат на местни продукти с висока добавена стойност:
– сирена със защитено географско указание;
– козе йогурт – силно търсен на пазара;
– традиционни продукти, които разказват история;
– преработка на място – в малки цехове и семейни мандри.
Така фермерът не продава 1 литър мляко за 80 стотинки, а продукт за 4–12 евро.
3. Реални кооперации и производствени групи – не само на хартия
Основна разлика между нас и тях:
гръцките кооперации работят, нашите – често не.
В Гърция кооперативите:
– преговарят за изкупни цени;
– купуват фуражи общо и на по-ниска цена;
– пазят интересите на фермерите;
– гарантират изкупуване;
– инвестират в общи цехове и мандри.
Фермерите не са сами.
У нас секторът е слаб и разпокъсан.
4. Строги, но ясни правила за субсидии
За разлика от България, където системата често се използва за „пасищни схеми“, гръцкият модел е прост:
– субсидия се дава за реални животни;
– за реално пасище;
– за реално производство;
– контролът е строг и неумолим.
Така парите стигат до истинските животновъди, които ги използват за развитие.
5. Пасищно животновъдство – ниски разходи, висока рентабилност
Голяма част от гръцките стада са на пасища почти целогодишно.
Предимствата са очевидни:
– ниски разходи за фураж,
– по-здрави животни,
– по-естествена продукция с по-висока цена.
В България много пасища стоят блокирани от хора без животни или с фиктивни стада – и реалните фермери губят възможностите.
6. Подходящи породи за сурови условия
Гърците работят предимно с местни, устойчиви породи (Скадоу, Каракачанска гръцка, Кри-Кри), които:
– се приспособяват отлично към планински пасища;
– имат добра млечност при минимални разходи;
– са устойчиви на климат и болести.
Това прави системата рентабилна.
У нас често се прави обратното – внасяме породи, изискващи по-скъпо гледане.
7. Умерена държавна подкрепа, но силна организация
Важно е да се знае: Гърция не дава повече пари от България.
Разликата е, че:
– парите имат ефект;
– организацията е силна;
– кооперациите задържат младите;
– пазарът е стабилен и местен.
Какво липсва в България и защо козевъдството ни намалява
В последните години броят на козите у нас спада. Причините са добре познати на фермерите:
– ниски изкупни цени; липса на работна ръка; пасища, блокирани от нереални фермери; непредвидими правила; преработка в ръцете на няколко големи играчи; липса на коопериране; слаб вътрешен пазар и почти никакъв маркетинг.
Фермерите често работят в изолация, без сигурен пазар — и много се отказват.
Какво можем да вземем от гръцкия модел (и да проработи у нас)
– Силни кооперации – истински, а не „пощенски кутии“.
– Правилно разпределени пасища, достъпни за реални животновъди.
– Фокус върху преработката, не върху суровото мляко.
– Малки мандри и семейни цехове, които добавят стойност.
– Маркетинг и местни марки, разказващи за регион, порода, традиция.
– Подкрепа за млади фермери, която да не е само на хартия.
Големият въпрос: може ли България да повтори гръцкия успех?
Да — но само ако: пасищата се изчистят от фиктивни стопанства, кооперациите станат реални и силни, пазарът се насочи към качеството и преработката, традицията се върне в центъра на сектора.
Гърция не е по-богата. Тя е по-организирана и пази традицията си.
Българската традиция в козевъдството също е силна — просто е заспала.
Въпросът е дали ще я оставим да изчезне или ще я съживим с модерни решения.
Овцевъд-Козевъд
