Още през март държавните институции са били наясно с нарастващия риск от разпространение на шарката по овцете и козите от Гърция и Кипър към България.
На 24 март Областната епизоотична комисия в Благоевград заседава извънредно заради влошената епизоотична обстановка, а на европейско ниво още на 12 март са предприети спешни мерки.
Между 13 и 30 юли Гърция официално докладва още 28 огнища.
Въпреки предварителното предупреждение първото огнище в Благоевградско е установено на 29 юли в Тешово, община Хаджидимово.
Следват нови случаи в Бучино, Обел, Логодаж, Кърналово, Дреново и Михнево. Само за малко повече от месец заразата се разпространява през седем населени места в област Благоевград.
Хронологията показва бързо разширяване на заразата
| Дата | Населено място | Засегнати животни | Важен факт |
|---|---|---|---|
| 29 юли | Тешово | 220 овце | Първично огнище |
| 20 август | Бучино | 440 овце | Сигнал от ветеринарен лекар |
| 28 август | Обел | 67 животни | Ново първично огнище |
| 29 август | Логодаж | 202 животни | Вече е в защитната зона около Обел |
| 4 септември | Кърналово | 264 животни | Първично огнище |
| 9 септември | Дреново и Михнево | 180 овце | Михнево вече е в защитна зона |
| 5 септември | Смоличано, Кюстендилско | — | Ново огнище извън Благоевградско |
| 16 септември | Ваксево, Кюстендилско | 15 овце | Надзорната зона засяга и благоевградски села |
По предоставените официални данни за засегнатите обекти в Благоевградско сборът на засегнатите от болестта животни достига 1373. Това число обаче не трябва да се представя като брой умъртвени животни, тъй като за реално унищожените животни, оценките и изплатените обезщетения е необходима отделна официална справка.
Най-сериозният въпрос е какво се е случвало в защитните зони
Особено внимание заслужават Логодаж и Михнево.
Логодаж вече е бил включен в 5-километровата защитна зона около огнището в Обел, а само ден след обявяването на случая в Обел е издадена заповед за заразени животни в два обекта в Логодаж.
Подобна ситуация се повтаря и в Михнево. След огнището в Кърналово населеното място вече попада в защитната зона, но на 9 септември там са установени нови заразени животни. Това поставя конкретен въпрос пред контролните органи: какви проверки са извършени между установяването на първото огнище и появата на следващото?
Колко проверки и проби са направени?
Точно тук започва същинският проблем с прозрачността. Необходимо е да стане ясно колко животновъдни обекта са проверени във всяка защитна и надзорна зона, колко животни са прегледани, колко проби са взети, кога са взети и кога са получени лабораторните резултати.
От значение е и кога са се появили първите клинични признаци и кога е подаден сигналът. В няколко от описаните случаи именно стопаните или обслужващите ветеринарни лекари са подали сигнал след появата на видими признаци.
Затова въпросът вече не е само колко огнища са регистрирани, а дали контролът е успявал да открива заразата преди нейното разпространение в следващи стопанства.
Животновъдите очакват конкретни отговори
Необходима е пълна информация за епизоотичните проучвания, движението на животните, лабораторните изследвания, проверките на терен и обезщетенията. Особено важно е да се изясни има ли доказана епидемиологична връзка между отделните огнища и какъв е предполагаемият път на проникване на вируса във всяко стопанство.
Въпросите са много, но отговорът трябва да бъде един – с конкретни данни, дати и документи.
Защото за животновъда защитната зона не е просто кръг, начертан върху карта. Тя трябва да означава реален контрол на терен, навременни проверки и действия, които да спират заразата, преди тя да стигне до следващото стадо.
