Пред БНТ земеделският министър Пламен Абровски определи кризисната помощ като начин парите да стигнат до стопаните с доказани загуби. Когато водещият попита как ще се проверяват тези загуби, първият отговор на министъра беше обещание за друга помощ.
В „Денят започва“ Абровски обясни защо е задействана кризисната мярка за сушата през 2025 г. По думите му България е била изправена пред риск да върне 62 млн. евро в Брюксел. В същия ден животновъди от Плевенско спряха движението по пътя за София с далеч по-конкретен въпрос.
Защо в тяхната област козите попадат в обхвата на мярката, а овцете остават извън него?
Какво показва статистиката за Плевенско?
На въпроса как се смята загубата Абровски отговори: „Много лесно.“ От петте години между 2020 и 2024 г. се изключват годините с най-висока и най-ниска продукция. Средното от останалите три се сравнява с произведеното през 2025 г. Министърът посочи праг от 30% загуба на продукция и даде пример с област, в която при козето мляко спадът е над този праг, а при останалите категории той не е достигнат.
Сметката наистина е лесна, когато числата са пред всички. От интервюто обаче овцевъдът в Плевенско не научи каква продукция е отчетена за неговата категория през 2025 г., с каква база е сравнена и какъв спад се е получил. Същата разбивка за козите би позволила на стопаните да видят откъде идва разликата. Именно тези две сметки биха дали конкретен отговор на въпроса, с който животновъдите излязоха на пътя.
Фуражът е платен. Помощта гледа произведеното
Абровски описа досегашното подпомагане като раздаване „на калпак“ и каза, че производителите са свикнали да се дава поравно. Тъй като искането на протестиращите край Плевен е за еднакви условия за достъп. За да се види дали тези условия са приложени последователно, министерството трябва да покаже данните, по които е решило кои категории животни са допустими във всяка област.
Има и една разлика, която в ефир лесно се губи. Ако пасището пресъхне, стопанинът може да купи още фураж и с този допълнителен разход да запази производството си. Фактурата показва какво е платил, за да изхрани стадото. Кризисната мярка измерва колко е намаляла продукцията. Така една ферма може да е понесла сериозен разход заради сушата и въпреки това да остане извън условията на мярката. Това е въпрос, на който министерството дължи отговор, когато говори за насочване на парите там, където има нужда.
„Де минимис“ вече звучи като обещание. Къде са условията?
На 3 ноември Министерството на земеделието и храните съобщи, че обсъжда насочване на остатъчни средства по „де минимис“ към част от стопанствата извън кризисната мярка. Два дни по-късно Абровски говори пред БНТ за тази подкрепа като за средства, които изключените стопани ще получат. В разговора обаче останаха без отговор трите въпроса, по които фермерът може да прецени какво означава обещанието за него.
Кой ще има право да кандидатства?
Какъв ще е размерът на помощта?
Кога ще се плати?
Приемът по кризисната мярка е обявен за 10 ноември. Дотогава министерството може да публикува изчисленията по области и категории животни и да уточни докъде е стигнало решението за „де минимис“.
За овцевъдите които не са включени в мярката отговорът започва с едно число. Какъв спад е отчела държавата при овцете в неговата област? След като министърът казва, че сметката е лесна, има всички основания тя да бъде показана.
