Продължителната суша и високите температури през това лято вече се превръщат в проблем не само за растениевъдството в Европа. Последиците постепенно се прехвърлят и върху животновъдството, защото засегнатите пасища и по-слабите добиви от царевица и други фуражни култури означават по-малко храна за животните през следващите месеци.
Европейските министри на земеделието вече обсъждат последиците от сушата върху производството на фуражи, наличието на вода, доходите на стопанствата и управлението на стадата. Европейският комисар по земеделието също предупреди, че икономическите загуби ще бъдат значителни, макар че пълният им размер все още не е изчислен.
Фуражите са големият проблем
При говедовъдството последиците се усещат особено силно. Когато тревата не расте нормално, фермерите са принудени да започнат да използват зимните си запаси по-рано.
Това означава, че сено, силаж и други фуражи, които обикновено трябва да стигнат до следващата пролет, започват да се изразходват още през лятото и началото на есента.
Във Франция например производството на фуражна царевица се очаква да бъде с около 30% по-ниско, а растежът на тревата в края на август е бил с 36% под обичайното за периода. Това поставя фермерите пред въпроса откъде ще осигурят достатъчно храна за животните през зимата.
Царевицата също е под натиск
Проблемът не се ограничава само до пасищата.
Очакваната реколта от царевица в Европейския съюз е около 50 милиона тона, което би било най-ниското равнище от две десетилетия и с около 20% под средното за последните три години.
Това има пряко значение за животновъдите. Царевицата е важна част от храненето на млечните и месодайните говеда, а по-слабата реколта може да увеличи разходите за изхранване.
Към това трябва да се добавят и цените на другите фуражи. Ако европейското производство не успее да осигури необходимите количества, част от недостига ще трябва да бъде покрита чрез покупки от други държави.
Млякото засега държи
Интересното е, че европейското производство на мляко все още не показва драматичен спад.
През юли производството в Европейския съюз е било приблизително 2,3% над равнището от същия месец на миналата година. Това показва, че животновъдите засега успяват да поддържат производството въпреки трудните условия.
Това обаче не означава, че проблемът е преминал.
Истинският тест ще дойде през есента и зимата, когато животните ще бъдат все повече зависими от складираните фуражи. Ако запасите са недостатъчни, стопаните ще трябва да купуват допълнително храна, а това ще увеличи себестойността на млякото и месото.
Фермерите започват зимата по-рано
Точно тук се крие един от най-сериозните рискове.
При нормална година стопанството постепенно преминава от пасищно хранене към зимни дажби. След сушата този преход може да започне много по-рано.
Ако фуражите не достигнат, възможностите са няколко – закупуване на допълнително сено и силаж, намаляване на броя на животните или ограничаване на производството.
За по-малките стопанства подобно развитие може да бъде особено тежко, защото те разполагат с по-малки финансови резерви и по-трудно могат да компенсират скъпите фуражи.
Сушата вече се превръща в икономически проблем
Европейските власти все по-често разглеждат сушата не само като природно явление, а като фактор, който пряко засяга доходите на фермерите.
Франция вече обяви пакет помощи за над 1 милиард евро за земеделските производители, засегнати от сушата и горещините. Сред целите е да бъдат компенсирани загубите и да се помогне на стопанствата да осигурят фуражи, семена и други необходими материали за следващия производствен сезон.
За животновъдството това е важен сигнал. Проблемът не е само в тазгодишния добив. Ако фермерите влязат в зимата с недостатъчни фуражни запаси и високи разходи, последиците могат да се усетят и през следващата година.
Затова европейското животновъдство е изправено пред проста, но трудна сметка: по-малко трева, по-малко фураж и по-високи разходи за изхранване.
Засега производството на мляко издържа. Въпросът е колко дълго ще продължи това, ако сушата остави фермите без достатъчно храна за зимата.
