Предстоящата реформа на Общата селскостопанска политика (ОСП) за периода 2028–2034 година навлиза в нов етап. Комисията по земеделие на Европейския парламент разглежда 335 изменения към проектодоклада, които очертават възможните промени в системата за контрол, санкциите и подпомагането на земеделските производители.
На този етап измененията не представляват окончателно европейско законодателство, а са предложения, които ще бъдат предмет на обсъждания и преговори между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия. Именно те обаче показват посоката, в която може да се развие бъдещата ОСП.
Нов модел на контрол върху стопанствата
Сред най-съществените предложения е промяната в системата за т.нар. управление на селското стопанство. Предвижда се спазването на екологичните, здравните, социалните и трудовите изисквания да остане пряко обвързано с получаването на европейските субсидии.
Същевременно част от предложенията целят значително намаляване на административната тежест за по-малките стопанства.
Освобождаване на малките ферми от част от проверките
Няколко изменения предвиждат стопанствата с допустима площ до 10 хектара (100 декара) да бъдат освободени от част от специфичните проверки и свързаните с тях административни санкции.
Обсъжда се и по-широк вариант, при който прагът да бъде увеличен до 20 хектара (200 декара) за определени категории райони.
По този въпрос обаче няма единна позиция. Други предложения настояват всички земеделски стопанства, независимо от размера им, да бъдат обхванати от еднакви изисквания за контрол.
Очаква се именно този въпрос да бъде сред най-дискутираните по време на преговорите по новата ОСП.
По-малко проверки на място
Едно от предложенията предвижда един и същ бенефициент да не бъде подлаган на повече от една проверка на място в рамките на една календарна година.
Изключение ще бъде възможно само когато е необходимо да бъдат защитени финансовите интереси на Европейския съюз или има конкретни основания за допълнителна инспекция.
Ограничения при използването на сателитен контрол
Измененията поставят и нови правила за използването на дистанционното наблюдение.
Предлага се, когато площта, границите и предназначението на даден земеделски парцел вече са официално удостоверени от компетентен публичен орган, тези данни да не могат да бъдат променяни единствено въз основа на сателитни изображения, автоматизирани системи за мониторинг или инструменти с изкуствен интелект.
При разминаване между дистанционния контрол и наличните официални данни се предлага проверката на място да има решаващо значение.
Промени в санкциите
Предложенията запазват като общо правило намаление на подпомагането с 3% при установени нарушения.
При доказано умишлено неспазване на изискванията санкцията може да достигне най-малко 15% от съответното подпомагане.
Размерът на намалението може да се изчислява върху помощта за годината, през която е извършено нарушението, а когато това не може да бъде установено – върху плащанията за годината, през която нарушението е констатирано.
Наред с това са внесени и предложения за по-гъвкав подход. Част от измененията предвиждат максималното намаление да бъде ограничено до 5% при небрежни или по-маловажни нарушения.
Предлага се също санкциите да се определят след оценка на тежестта на нарушението, неговата продължителност, обхват, повторяемост и дали е извършено умишлено.
Въвежда се „право на грешка“
Сред най-коментираните предложения е въвеждането на т.нар. „право на грешка“.
Според тази идея фермерите ще могат да поправят допуснати добросъвестно грешки в заявленията за подпомагане или исканията за плащане, без автоматично да губят правото си на финансова помощ.
Предлага се също въвеждането на система за ранно предупреждение. При малки и неволни нарушения администрацията първо ще уведомява стопанина и ще му даде възможност да отстрани проблема, преди да бъдат налагани финансови санкции.
По-гъвкав подход при сателитния мониторинг
Предвижда се при установени разлики чрез Системата за сателитно наблюдение първо да се извършва корекция на декларираната площ, а не автоматично да се налагат санкции.
Изключения от наказанията се предвиждат и при непреодолима сила, извънредни обстоятелства или действия, извършени по разпореждане на публичен орган.
По-широк обхват на подпомагането
Освен промените в контрола, предложенията разширяват и възможностите за финансиране по бъдещата ОСП.
Сред обсъжданите мерки са:
– преразпределително подпомагане за първите обработвани хектари;
– специално подпомагане за малки и средни стопанства;
– инструменти за управление на риска;
– инвестиции в напояване и преработка;
– мерки за биосигурност;
– компенсации при природни бедствия;
– подпомагане за ветеринарни дейности и лабораторни изследвания;
– мерки за ограничаване на заразни болести по животните.
Повече средства за управление на водните ресурси
Сред предложенията е и разширяване на европейската подкрепа за модернизиране на напоителната инфраструктура, изграждане на съоръжения за съхранение и повторно използване на вода, цифрово управление на напояването и технологии за по-ефективно използване на водните ресурси.
Тези мерки са насочени към районите на Европейския съюз, които все по-често страдат от засушавания и недостиг на вода.
Климатично застраховане и кризисни плащания
Обсъжда се и създаването на публичен фонд за селскостопанско климатично застраховане. Според предложенията той ще може да предлага по-високо покритие и по-достъпни застрахователни условия за биологични, агроекологични и екстензивни стопанства.
Предвидени са и кризисни плащания при природни бедствия, екстремни климатични явления, катастрофални събития и щети, причинени от диви животни.
За инвестиционните проекти се предлага максималният интензитет на подпомагането да достигне 75%, а при млади земеделски производители и възстановяване на производствения капацитет след извънредни събития – до 100%.
Предстоят трудни преговори
Предложенията показват стремеж към по-балансиран подход между контрола и административната тежест за фермерите. Ако бъдат приети измененията в подкрепа на малките стопанства, бъдещата ОСП може да постави по-силен акцент върху предупреждението, коригирането на допуснати грешки и пропорционалността на санкциите.
Окончателният вид на правилата обаче ще стане ясен след приключването на преговорите между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия.
