Предстоящият протест пред Народния парламент извежда на преден план проблемите с кризисната помощ за сушата
Приемът на заявления за кризисно подпомагане заради тежката суша през 2025 г. стартира на 10 ноември. Въпреки официалното разширяване на обхвата до всички 28 области в страната, достъпът до финансовия ресурс остава ограничен за редица стопанства в зависимост от отглежданите животни. Натрупаното недоволство от административните пропуски, критериите за допустимост и липсата на гъвкавост мотивира животновъдите да организират национален протест на 11 ноември пред Народното събрание в София.
Несъответствия в обхвата по категории и региони
Климатичните аномалии засягат селскостопанския сектор без оглед на конкретния вид отглеждани животни. Липсата на достатъчно естествена паша и унищожените фуражни култури налагат закупуването на скъп фураж за сметка на собствените финансови резерви на фермерите, докато приходите от мляко и месо остават под натиск.
Основният спор произтича от административното разпределение по категории. В редица региони стопаните с кози и биволици попадат сред допустимите бенефициенти, докато тези с овце и едри рогат добитък остават извън обхвата. Липсата на ясни и публично обосновани критерии за тези различия поражда напрежение в бранша, който настоява за равнопоставено третиране на засегнатите производители.
Условия за кандидатстване и необходимост от прозрачност
Интервенцията II.И.3 „Плащания за земеделски стопани при кризи“ от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027 г. е насочена към компенсиране на доказани производствени загуби, а не към покриване на общите нарастващи разходи в стопанствата. Изплащането на средствата е предвидено до края на 2026 г.
Въпреки това администрацията не предоставя механизъм за индивидуално преразглеждане на случаите, при които стопанствата са понесли тежки щети, но формално не покриват националния статистически праг. За производителите е от съществено значение да получат достъп до детайлна методология и ясни инструкции дали разполагат с право на корекция или проверка на данните.
Перспективи за допълнително подпомагане
Министерството на земеделието и храните (МЗХ) обсъжда алтернативни варианти за подкрепа на изключените стопанства:
-
Пренасочване на остатъчен ресурс от млечното към месодайното направление по обвързаната подкрепа за 2026 г.
-
Използване на свободен финансов ресурс по схемата за минимална помощ de minimis за млечното, месодайното говедовъдство и овцевъдството в засегнатите райони.
Към момента тези възможности остават на ниво обсъждане. Липсата на гарантирани бюджети и кратки срокове затруднява дългосрочното планиране на фуражните запаси в семеро-производствените ферми.
Административна тежест и достъп до пасища
Освен кризата с подпомагането, животновъдите алармират за натрупване на сериозни административни пречки. Формалните грешки в регистрите често водят до тежки санкции, което кара част от стопаните да се отказват от официално подпомагане.
Допълнителен проблем остава неефективното разпределение на пасищата. Липсата на достатъчно земи за паша увеличава разходите за фураж, поставяйки малките производители в критична зависимост от пазарните колебания. Според браншови организации дългогодишният натиск е довел до мащабно свиване на сектора, изисквайки спешни мерки за възстановяване на предвидимостта в отрасъла.
На 11 ноември пред парламента животновъдите ще настояват за реални решения, прозрачни критерии и намаляване на административната тежест, за да се гарантира бъдещето на българското животновъдство.
