Експертите на работните групи по зърнени, маслодайни и протеинови култури към организацията Копа-Коджека (Copa-Cogeca) прогнозират по-слаба година за производството на зърно в Европейския съюз през 2026 г. В същото време при маслодайните и протеиновите култури се очаква запазване на положителната тенденция, въпреки че крайните резултати ще зависят в голяма степен от развитието на времето до приключване на жътвата.
Производството на зърно се очаква да намалее с 6,6%
Според прогнозата общото производство на зърнени култури в ЕС-27 през 2026 г. ще достигне около 264 милиона тона, което представлява намаление с 6,6% спрямо 2025 г.
Експертите посочват, че обработваемите площи при повечето култури ще останат почти без промяна, но по-ниските добиви в голяма част от държавите членки, както и чувствителното свиване на площите с царевица, ще окажат натиск върху крайното производство. Според анализа влияние оказва и продължаващата криза на пазара на торовете, макар ефектът ѝ върху реколтата през тази година да се оценява като по-ограничен.
Най-силен спад се очаква при царевицата
Прогнозите показват понижение при почти всички основни зърнени култури:
– Пшеница – минус 4,2%;
– Обикновена пшеница – минус 4,3%;
– Твърда пшеница – минус 2,1%;
– Ечемик – минус 3,5%;
– Царевица – минус 13,9%;
При царевицата основната причина е намалението на засетите площи с 15,2%, докато добивите в повечето страни остават относително стабилни. Изключение правят Франция, Унгария и Испания, където се очакват по-слаби резултати.
Производството на ръж също се прогнозира да намалее с 4%, а при овеса спадът може да достигне 9,3%. Очаква се и леко понижение при тритикалето.
Засушаването остава основен риск
Според анализа развитието на посевите е различно в отделните държави членки. Докато някои региони се възползват от благоприятни климатични условия, други продължават да изпитват сериозни затруднения заради:
– продължително засушаване;
– високи температури;
– недостиг на вода.
Най-засегнати остават Испания и Унгария, където климатичните условия ограничават потенциала за добив.
Въпреки очаквания спад, реколтата през 2026 г. все пак остава по-добра от слабите години в близкото минало. Според Копа-Коджека това обаче показва колко силно европейското производство на зърно става зависимо от климатичните колебания.
За разлика от зърнените култури, перспективите при маслодайните остават благоприятни.
Общото производство в ЕС-27 се очаква да достигне 33,3 милиона тона, което е увеличение с 6,8% спрямо 2025 г.
Площите с маслодайни култури се разширяват с 6,6%, а средните добиви като цяло остават стабилни.
В същото време експертите предупреждават, че горещата вълна в края на юни, последвана от проливни валежи и градушки през последните седмици, вероятно е намалила добивите в някои държави, особено в Германия.
Слънчогледът отчита най-силен ръст
При отделните маслодайни култури прогнозите са:
– Рапица – плюс 6,4%;
– Слънчоглед – плюс 11,2%;
– Соя – минус 4,3%;
Ръстът при рапицата се дължи основно на увеличените площи, докато при слънчогледа подобрението идва както от повече засети площи, така и от по-високи добиви.
При соята се очаква леко увеличение на площите, но по-ниските добиви ще доведат до спад в общото производство.
Протеиновите култури също увеличават производството
Положителни остават и перспективите при протеиновите култури. Общото производство в ЕС-27 се прогнозира на 4 милиона тона, което представлява увеличение с 5% спрямо 2025 г. Разширяването на площите компенсира по-ниските средни добиви.
Очакваните промени при отделните култури са:
– Грах – плюс 4,3%;
– Фасул – плюс 7,2%;
– Лупина – минус 7%;
При лупината по-ниските добиви надделяват над увеличението на обработваемите площи.
Окончателната реколта ще зависи от следващите седмици
Копа-Коджека подчертава, че настоящите прогнози все още могат да бъдат променени.
Продължителните горещини, нови периоди на засушаване или неблагоприятно време по време на наливането на зърното и жътвата могат да окажат влияние върху крайните добиви в редица държави членки.
Затова организацията определя следващите седмици като решаващи за окончателната оценка на реколтата в Европейския съюз.
