Реколтата от есенници в област Монтана върви успешно. Средният добив от пшеница към момента е 714 кг/дка при 540 кг/дка миналата година — сериозен ръст.
Пшеницата е ожъната на 25% от 543 000-те декара, засети с културата в областта. Най-добрите резултати отчитат общините Лом, Медковец и Вълчедръм — около 700 кг/дка.
Ечемикът пък е прибран наполовина, при среден добив 630 кг/дка спрямо 560 кг/дка предходната година, а в община Лом добивът надхвърля 700 кг/дка.
Прогнозите от терена сочат близо двойно увеличение на добива спрямо миналата, доста по-слаба година, а при ечемика резултатите варират между 500 и 700 кг/декар в зависимост от масива. Обилните дъждове в края на юни забавиха комбайните за няколко дни, но не развалиха крайния резултат.
Какво показва картината в цялата страна
На национално ниво данните също говорят за силна година, макар прогнозите на различните институции да не съвпадат напълно. За да няма объркване с цифрите, ето ги подредени едно до друго:
| Показател | Прогноза на Министерството на земеделието | Прогноза на Асоциацията на търговците на зърно и фуражи |
|---|---|---|
| Продукция пшеница | 6,5 – 6,8 млн. тона | над 7,5 млн. тона |
| Продукция ечемик | над 1 млн. тона | — |
| Засята площ с пшеница | — | 11,5 – 12 млн. декара (1,15 – 1,2 млн. ха) |
| Засята площ с ечемик | — | близо 2 млн. декара |
Важно е да се разберат добре тези числа: декарите показват колко земя е засята и предстои да бъде ожъната, а тоновете показват колко зърно реално ще се получи от тази земя.
При среден добив от около 600 кг на декар, от 12-те милиона декара се получават около 7 милиона тона продукция — затова числата изглеждат различни, но всъщност се допълват едно друго.
Официалният старт на жътвата за страната беше даден в ловешкото село Дренов, като министърът на земеделието и храните Пламен Абровски подчерта пред земеделците, че добрият добив никога не е случайност, а резултат от труд, знания и отдаденост към земята.
Ако прогнозата на търговската асоциация се сбъдне, тазгодишната реколта от пшеница ще подобри миналогодишния рекорд от над 7 милиона тона. Пшеницата остава водещата зърнена култура у нас именно заради тези огромни засети площи — следвана от слънчогледа с близо 10 милиона декара.
Площите с ечемик също растат сериозно — най-високото ниво от години насам, стимулирано от добрите добиви и приличните цени. В Добруджа, която традиционно е житницата на страната, добивите от ечемик стигат до 900 кг/дка, а стопаните там говорят за най-добрата реколта през последните 4 години.
Каквато и от двете прогнози да се сбъдне, ясно е едно — 2026 година ще остане в паметта на сектора като една от най-силните за българското земеделие.
Цената — болната тема, която не подминаваме
Тук е моментът да си кажем истината. Според представители на бранша пшеницата в момента се търгува на цени, близки до тези отпреди 15–20 години — малко над 150 евро за тон. Причината е комбинация от няколко фактора: поскъпнали торове заради енергийната криза, силна конкуренция от Украйна и високи фитосанитарни такси при износ към трети пазари. Обобщено е точно от един от представителите на бранша — хлябът поскъпва, но печалбата не остава при производителя на зърното.
Но добър добив без добра цена е само половин победа, и аз няма да замажа тази истина само за да звучи по-оптимистично.
Затова окуражавам всеки зърнопроизводител и животновъд, който изкупува фураж, да следи борсите внимателно и да не бърза да продава на първата оферта. Ако имате капацитет за съхранение — изчакайте. Историята на последните два сезона показва, че юнските ценови дъна обикновено са последвани от възстановяване през есента.
И както е било винаги — земята се отплаща на тези, които ѝ отделят внимание и труд, а не на тези, които бързат. Дръжте се, стопани — реколтата говори добре за вас, а пазарите рано или късно ще наваксат.
