Климатичните промени поставят животновъдството пред ново предизвикателство – не просто да произвежда повече, а да запази продуктивността си при по-високи температури, суша, промени в пасищата, недостиг на вода и нестабилно качество на фуражите.
Научните данни показват, че местните породи могат да имат особена стойност в тази ситуация. Те са формирани в продължение на поколения при конкретни климатични и производствени условия и част от тях носят генетични характеристики, свързани с адаптацията към тези условия.
Климатът променя изискванията към животните
Високата продуктивност остава основна цел в животновъдството, но при променящ се климат тя вече не е достатъчна сама по себе си.
Продължителният топлинен стрес може да влияе върху приема на фураж, растежа, млечността, плодовитостта и здравето на животните. Същевременно климатичните промени могат да променят количеството и качеството на пасищата и фуражните култури.
Затова все по-голямо значение придобива способността на животното да запазва приемлива продуктивност при неблагоприятни условия.
Дадена местна порода не е просто историческо наследство
През поколенията животните, отглеждани в различни райони, са били подложени на естествен и човешки подбор.
Така са се формирали популации, които се различават по способността си да се справят с температура, влажност, наличност на вода, качество на фуража и други особености на средата.
Генетиката вече показва как се е случила адаптацията
Съвременната геномика позволява на учените да търсят конкретни участъци от генома, които са свързани с адаптация към определени климатични условия.
Изследване от 2025 г., обхванало 22 местни породи овце и допълнителни популации, установява значително генетично разнообразие, но и признаци на спад в него. Учените откриват генетични различия, свързани с адаптацията към различни климатични зони, включително гени, участващи в имунния отговор. Изследователите заключават, че местните породи могат да представляват ценен генетичен ресурс за разработване на по-устойчиви на климата животни.
Още по-ново изследване от 2026 г. анализира 3066 овце от 90 породи по света и установява различни геномни сигнали, свързани с адаптацията към горещ и студен климат. Сред откритите генетични области са такива, които имат отношение към терморегулацията и имунния отговор.
Това вече е много повече от предположение.
И при козите се вижда същата картина
През 2026 г. е публикувано геномно изследване на местни италиански породи кози.
То показва, че различията между популациите са свързани не само с историята на породите и развъдната дейност, но и с фактори на околната среда. Изследователите идентифицират геномни области, свързани с адаптацията към средата, и определят райони и популации, които могат да бъдат по-уязвими при бъдещи климатични промени.
Това е особено важно за козевъдството, защото козите се отглеждат в изключително разнообразни условия – от интензивни ферми до бедни пасищни райони.
Не става дума да заменим продуктивните породи
Тук е важно да няма погрешно разбиране.
Науката не казва, че местните породи трябва да заменят специализираните високопродуктивни породи.
По-скоро става дума за запазване на генетичния избор.
Бъдещото развъждане може да използва генетичните характеристики на адаптирани популации, за да създава животни, които съчетават продуктивност и устойчивост.
Точно това е една от посоките, които съвременната геномика позволява – да бъдат откривани генетични области, свързани с устойчивостта към климатичен стрес, и тези знания да бъдат включвани в развъдните програми.
Устойчивостта може да стане толкова важна, колкото и продуктивността
Досега селекционният натиск често е бил насочен към въпроса:
Колко мляко дава кравата?
Колко бързо расте животното?
Колко агнета или ярета получава фермерът?
В бъдеще към тези въпроси ще трябва да се добавят още:
Как се справя животното при високи температури?
Колко добре използва наличния фураж?
Как реагира при суша?
Запазва ли плодовитостта си при неблагоприятни условия?
Колко дълго остава продуктивно?
Това променя самото разбиране за генетично „добро“ животно.
Българските породи също трябва да бъдат разглеждани като генетичен ресурс
За България този въпрос не е само научен.
Страната разполага с местни породи говеда, овце и кози, формирани при конкретни природни и производствени условия.
Тяхната стойност не трябва да се оценява единствено по днешната продуктивност.
При променящ се климат генетични характеристики, които днес изглеждат второстепенни, могат да се окажат много по-важни.
Едно животно, което дава малко по-малко продукция, но се справя добре при жега, използва по-бедно пасище, запазва плодовитостта си и изисква по-малко ресурси, може да има сериозно стопанско значение в бъдеще.
Генетичното разнообразие е резерв за бъдещето
ФАО определя генетичното разнообразие като съществен ресурс за адаптацията на животновъдството към климатичните промени. Организацията посочва, че местно адаптираните генетични ресурси могат да имат значение при промени в температурата, фуражите, водата, заболяванията и производствените системи.
Това означава, че опазването на местните породи не е връщане назад.
То е начин да се запази възможността за движение напред.
Защото никой днес не може да каже какви точно ще бъдат условията за животновъдството след 20 или 30 години.
Но ако генетичното разнообразие бъде запазено, бъдещите селекционери ще разполагат с много повече възможности да създават животни, подходящи за новите условия.
Именно затова местните породи трябва да се разглеждат не само като част от историята на животновъдството, а като генетичен капитал за неговото бъдеще.
