Д-р Людмил Антов: При шарката по овцете и козите няма място за емоции, а само за бързи и професионални действия

Д-р Людмил Антов е ветеринарен лекар с над 40 години професионален опит в системата на ветеринарномедицинския контрол и здравеопазването на животните. През кариерата си заема редица експертни и ръководни длъжности, включително началник на отдел „Здравеопазване на животните“ в Областната дирекция по безопасност на храните – Монтана. Като дългогодишен специалист в областта на контрола на заразните болести, той продължава активно да участва в професионалните дискусии по въпросите на животновъдството и ветеринарната медицина.

По повод новото огнище на шарка по дребните преживни животни в Пловдивска област, ветеринарният лекар и експерт д-р Людмил Антов публикува своя коментар за мерките, които трябва да се прилагат при подобни ситуации.

Д-р Людмил Антов: Шарката по дребните преживни животни е сериозно заразно заболяване, но не е нещо непознато за българското животновъдство. Такива болести е имало, има ги и ще продължи да ги има.

Още от 1897 г. контролът върху този проблем у нас е поет от държавата чрез специализиран орган – Държавната ветеринарна служба, а днес тази функция се изпълнява от Българската агенция по безопасност на храните. През всички тези години животновъдството и животните в България са преминали през стотици случаи на опасни заразни болести, включени в международните списъци на Световната организация за здраве на животните.

Секторът е оцелял не защото болестите са били малко или безобидни, а защото е имало контрол, дисциплина и ефективни мерки. Това са мерки, които не са измислени днес, не са българско изобретение и не зависят от желанията на отделни хора. Те са разписани в законодателството и са еднакви практически навсякъде по света, включително в Европейския съюз.

Ще ги изброя:

1. Бързо откриване на болестта – клинично и чрез лабораторни изследвания.

2. Налагане на забрана за движение на животни и други ограничителни мерки в засегнатия район.

3. Незабавни действия по ликвидиране на болните и контактните животни, за да бъде прекъснато разпространението на инфекцията.

4. Ликвидиране на труповете, които представляват основен източник на зараза, по строго определен ред.

5. Прецизно почистване и многократна дезинфекция във фермата и прилежащите територии.

6. Прегледи, проверки и вземане на контролни проби в определен район около огнището.

7. Изплащане на обезщетения на собствениците по пазарни цени за претърпените загуби.

За да се случи всичко това, са необходими навременни действия от компетентния орган и съдействие от всички институции и заинтересовани страни – собственици на животни, ветеринарни лекари, полиция, прокуратура, местна власт и медии.

Целта е да бъдат опазени здравите животни, да бъдат минимизирани загубите за стопаните, да се избегнат ограничителни търговски мерки и в крайна сметка да оцелее секторът.

За съжаление през последните години при подобни случаи все по-често се наблюдават неправомерна намеса и непрофесионални опити да се политизират проблемите, свързани със заразните болести по животните.

Появяват се хора, които нямат необходимата подготовка и практически опит, но се опитват да дават оценки и решения по изключително сложни ветеринарномедицински въпроси.

В подобни ситуации се чуват най-различни мнения – от самопровъзгласили се активисти, защитници на животни, граждански групи, журналисти и политици, които често търсят обществено внимание и публичен ефект. Това обаче не решава проблема.

Напротив – създава объркване, напрежение и недоверие в момент, когато най-много са необходими дисциплина, професионализъм и бързи действия.

Трябва ясно да се разбере, че мерките срещу заболявания като шарката по дребните преживни животни не са насочени срещу стопаните. Те се прилагат именно за да бъдат защитени останалите ферми, останалите животновъди и поминъкът на хиляди семейства.

Всеки пропуснат ден, всяко забавяне и всяко неспазване на правилата увеличава риска от разпространение на заразата и води до още по-големи икономически щети.

Не бива да забравяме и още нещо.

Много от опасните заболявания по животните са зоонози и могат да представляват риск и за хората. Затова контролът върху заразните болести не е само проблем на отделния стопанин или на ветеринарния лекар. Това е въпрос на обществена сигурност и обществено здраве.

Днес повече от всякога трябва да се разчита на науката, закона и професионалната експертиза. Само така можем да опазим българското овцевъдство и козевъдство и да ограничим последствията от подобни заболявания.

Това заявява д-р Людмил Антов в своя коментар по повод новото огнище на шарка по дребните преживни животни в Пловдивска област.
Овцевъд-Козевъд

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here