Контролът върху вътрешните паразити чрез пасищно управление е изключително ефективен, но той решава проблема предимно на терен. За да се постигне трайна и устойчива защита на стадото, съвременните овцевъди и козовъди трябва да погледнат към вътрешния потенциал на самите животни.
Генетичният подбор и селекцията за вродена устойчивост са мощни инструменти, които помагат за изграждането на стада с по-силен имунитет, намалявайки зависимостта от скъпи ветеринарни медикаменти.
Вродена устойчивост срещу пасищни паразити
Не всички животни в едно стадо реагират по еднакъв начин на паразитното натоварване. Опитът показва, че определени индивиди притежават естествена, генетично обусловена способност да ограничават развитието на паразитите в организма си или да понасят присъствието им без рязък спад в продуктивността.
Някои специализирани породи, като например овцете Сейнт Кроа, са се развили при специфични климатични условия и са доказали своята отлична естествена устойчивост към вътрешни паразити, съчетана с висока толерантност към горещо и сухо време. Пренасянето на тези ценни генетични заложби в комерсиалните стада е цел на редица селекционни програми.
Стъпки за внедряване на генетичен подбор във фермата
За да започне процесът на подобряване на генетиката по отношение на здравето и имунитета, фермерите трябва да приложат няколко задължителни практики:
-
Стриктно водене на отчетност: Основата на всяка селекция е точната информация. Стопаните трябва да поддържат подробен регистър за всяко извършено третиране срещу паразити.
Записите задължително включват индивидуалния номер на животното, датата на обезпаразитяване и използвания ветеринарен продукт.
Освен за целите на селекцията, това е критично и за стриктното спазване на карентните срокове, за да се гарантира, че на пазара за месо няма да попаднат животни с остатъчни количества лекарствени вещества. -
Бракуване на чувствителните индивиди: Информационните масиви бързо ще покажат кои животни изискват системно и по-често третиране в сравнение с останалата част от стадото.
Тези индивиди са генетично уязвими и реално поддържат висока паразитна среда на пасището, заразявайки останалите. Извеждането им от развъдната дейност (бракуване) е най-бързият начин да се спре предаването на слаб имунитет на следващите поколения. -
Изследване на фекални проби: Най-точният научно обоснован метод за оценка на устойчивостта е преброяването на паразитни яйца в грам фекалии. Животните с по-висока имунна защита отделят значително по-малко количество яйца, което директно редуцира и замърсяването на пасищните площи.
Международният опит и изчисляването на племенна стойност
В световен мащаб селекцията по този признак е силно развита благодарение на специализирани софтуерни програми и организации, като Националната програма за подобряване на овцевъдството (NSIP). Участниците в нея регулярно изпращат данни от фекални проби на агнетата и яретата, съчетани с показатели за теглото и растежа им.
Въз основа на тези данни се изчисляват прогнозни племенни стойности за паразитна устойчивост. Така купувачите на разплодни кочoве и пръчове могат да избират мъжки разплодници, които гарантирано ще предадат силен имунитет на своето потомство.
Заключение
Паразитите винаги ще присъстват на пасищата, но целта на генетичната селекция не е пълното им унищожаване, а укрепването на имунната система на овцете и козите.
Чрез методично отстраняване на болнавите животни и мултиплициране на генетиката на най-устойчивите индивиди, фермерите могат да създадат стадо, което процъфтява при пасищни условия, изисква минимални разходи за ветеринарни препарати и показва висока рентабилност.
