Докато европейските фермери продължават да работят по правилата на настоящата Обща селскостопанска политика, в Брюксел вече се води една от най-важните битки за бъдещето на земеделието. Залогът е огромен – как ще изглежда финансирането след 2027 година и дали земеделието ще запази своето специално място в бюджета на Европейския съюз.
През последните десетилетия Общата селскостопанска политика беше сред най-големите разходни пера на ЕС. Благодарение на нея милиони фермери получават подкрепа за доходите си, а селските райони разполагат със средства за развитие и модернизация. Сега обаче предстоящата бюджетна рамка за периода след 2028 г. поставя нови въпроси, които тревожат земеделския сектор.
Европейският парламент застана твърдо зад фермерите
През септември 2025 г. Европейският парламент прие своята позиция относно бъдещето на Общата селскостопанска политика.
Евродепутатите изпратиха ясно послание – земеделието трябва да запази собствен бюджет и не бива да бъде разтваряно в общи финансови механизми заедно с други политики.
Според тях хранителната сигурност на Европа е твърде важна, за да бъде поставяна в конкуренция с останалите бюджетни приоритети.
Парламентът настоява също така директните плащания да продължат да достигат до активните и професионални земеделски производители, които реално произвеждат храни и поддържат селските райони живи.
Спорът започва от предложението на Европейската комисия
Причината за напрежението е предложението част от европейските политики да бъдат обединени в по-широки финансови инструменти след 2028 г.
Подобен подход според много фермерски организации крие риск средствата за земеделие постепенно да намалеят или да бъдат пренасочвани към други области.
Опасенията не са случайни. През последните години Европейският съюз е изправен пред нови предизвикателства – сигурност, отбрана, енергийна независимост, технологично развитие и климатични политики. Всички тези сфери също изискват значителни финансови ресурси.
Това означава, че борбата за всеки милиард евро в следващия бюджет ще бъде по-ожесточена от всякога.
Фермерите искат предвидимост
За земеделските производители най-големият проблем не е само размерът на субсидиите.
Много по-важна е сигурността, че правилата няма да се променят рязко и че стопанствата могат да планират инвестиции години напред.
Съвременното земеделие изисква сериозни разходи за техника, сгради, животни, генетика, напояване и нови технологии. Повечето от тези инвестиции се изплащат в дългосрочен период.
Затова всяка несигурност около бъдещото финансиране се превръща в сериозен риск за сектора.
Все повече изисквания срещу всяко евро подпомагане
Паралелно с дебата за бюджета върви и друг важен разговор – какви условия ще бъдат поставяни на фермерите срещу получаваните средства.
През последните години европейската политика все по-силно обвързва субсидиите с изисквания за опазване на околната среда, намаляване на въглеродните емисии, защита на биоразнообразието и подобряване на хуманното отношение към животните.
Много стопани подкрепят тези цели, но предупреждават, че новите правила често увеличават административната тежест и производствените разходи.
Именно затова Европейският парламент настоява бъдещата политика да бъде по-опростена и по-разбираема за фермерите.
Следващите две години ще бъдат решаващи
Настоящите правила на Общата селскостопанска политика ще действат до края на 2027 година.
До тогава европейските институции трябва да договорят новия бюджет и новите механизми за подпомагане.
Предстоят продължителни преговори между Европейската комисия, Европейския парламент и държавите членки. Всяка страна ще защитава своите интереси, а земеделието неизбежно ще остане сред най-оспорваните теми.
От решенията в Брюксел зависи бъдещето на милиони ферми
Днес Общата селскостопанска политика осигурява стотици милиарди евро подкрепа за европейското земеделие. За много стопанства тези средства не са допълнение към доходите, а фактор, който определя дали производството ще остане икономически устойчиво.
Затова преговорите за периода след 2027 г. няма да бъдат просто спор за числа в бюджета. Те ще определят как ще изглежда европейското земеделие през следващото десетилетие, какви условия ще изпълняват фермерите и дали Европа ще успее да съхрани собственото си производство на храни в един все по-конкурентен свят.
