Цифрите от 2023 г. не са просто статистика. Те показват как Европа разпределя средствата си днес и дават първа представа какви интереси ще се сблъскат в преговорите за следващата Обща селскостопанска политика.
Повече от 53 милиарда евро са били насочени към европейското земеделие само за една година. Данните за 2023 г. показват ясно нещо, което фермерите отдавна знаят – най-големите аграрни държави в Европейския съюз продължават да получават и най-големия дял от средствата по Общата селскостопанска политика.
Земеделието остава една от най-сериозно финансираните политики на Европейския съюз. Чрез директни плащания, програми за развитие на селските райони и мерки за подкрепа на пазара, Брюксел продължава да инвестира милиарди евро всяка година в производството на храни, поддържането на селските райони и гарантирането на продоволствената сигурност.
Над 53 милиарда евро за европейските фермери
През 2023 г. по линия на Общата селскостопанска политика са били изразходвани общо около 53,8 милиарда евро.
От тях:
– 38,16 милиарда евро са изплатени като директни плащания на земеделските производители;
– 12,95 милиарда евро са насочени към развитието на селските райони;
– 2,67 милиарда евро са използвани за подкрепа на селскостопанските пазари.
Тези средства обхващат всички държави членки на Европейския съюз и представляват основен финансов инструмент за подпомагане на селскостопанския сектор.
Франция остава безспорният лидер
Както и през предходните години, Франция е държавата, която получава най-голям обем средства от европейската селскостопанска политика.
През 2023 г. френските фермери и селски райони са получили общо 9,5 милиарда евро.
Причината е лесно обяснима. Франция разполага с едни от най-големите обработваеми площи в Европа, огромен животновъден сектор и традиционно силно политическо влияние при определянето на европейските земеделски политики.
Испания, Германия и Италия също са сред големите печеливши
На второ място се нарежда Испания със 7,1 милиарда евро европейско финансиране.
Следват:
– Германия – 6,4 милиарда евро;
– Италия – 6,1 милиарда евро;
– Полша – 5,1 милиарда евро.
Само тези пет държави са получили над 34 милиарда евро от общия земеделски бюджет за годината.
Това означава, че повече от половината от всички средства по Общата селскостопанска политика са насочени именно към тях.
Защо големите държави получават повече
Въпросът често предизвиква дискусии сред фермерите в по-малките държави членки.
Отговорът обаче се крие в самия механизъм на подпомагане.
Голяма част от директните плащания се изчисляват според размера на допустимите земеделски площи. Колкото повече обработваема земя има една държава и колкото повече активни стопанства поддържа, толкова по-голям финансов ресурс получава.
Освен това големите аграрни икономики разполагат с развито растениевъдство, мащабни животновъдни комплекси и значително производство на суровини за европейския пазар.
Земеделието остава стратегически сектор за Европа
Въпреки дебатите за зеления преход, климата и новите екологични изисквания, европейските институции продължават да разглеждат земеделието като стратегически сектор.
Не случайно Общата селскостопанска политика остава една от най-големите бюджетни програми на Европейския съюз.
Средствата не са предназначени единствено за подпомагане на доходите на фермерите. Те трябва да гарантират производството на храни, жизнеспособността на селските райони, опазването на природните ресурси и устойчивостта на европейското земеделие в условията на все по-силна международна конкуренция.
Битката за следващия бюджет вече започна
Докато фермерите получават подкрепата по настоящия програмен период, в Брюксел вече текат дискусии за бюджета след 2027 г.
Все по-често се поставя въпросът дали земеделието ще успее да запази сегашния си финансов ресурс или ще трябва да се конкурира с други приоритети като отбраната, енергетиката и индустриалната политика.
Затова цифрите от 2023 г. не са просто статистика. Те показват как Европа разпределя средствата си днес и дават първа представа какви интереси ще се сблъскат в преговорите за следващата Обща селскостопанска политика.
