Тази статия е написана само върху основа на официални документи и парламентарни източници, без политически интерпретации и без твърдения, които не могат да бъдат доказани.
Докато земеделците в района на Гоце Делчев се сблъскват с ограничения и недостиг на вода за напояване, огромни количества вода от река Места продължават да напускат България към Гърция по силата на междудържавна спогодба, подписана през 1995 г. и влязла в сила през 1996 г.
Според спогодбата Гърция получава право да използва 29% от трансграничните води на река Места. Това е официално записано в международния договор между двете държави.
[Източник: ECOLEX] https://www.ecolex.org/details/treaty/agreement-between-the-government-of-the-hellenic-republic-and-the-government-of-the-republic-of-bulgaria-for-the-use-of-the-nestos-river-waters-tre-148793/ (ecolex.org)
Още при обсъждането на спогодбата в Народното събрание през 1996 г. са изразени опасения, че предоставянето на 29% от водите може да увреди българските интереси, особено предвид тенденцията към намаляване на водните ресурси и зачестяващите водни кризи.
[Източник: Народно събрание] https://www.parliament.bg/en/plenaryst/ns/5/ID/1636 (parliament.bg)
Особено тревожен е фактът, че базовият отток на реката, върху който е изчислен делът на Гърция, е определен по данни от периода 1935–1970 г. Според обсъждане в Народното събрание през 2025 г. реалният естествен отток на Места днес е значително по-нисък – около 950 млн. кубически метра годишно, докато в спогодбата се използва стойност от 1,5 млрд. кубически метра.
[Източник: Народно събрание] https://www.parliament.bg/en/plenaryst/ns/61/ID/10992 (parliament.bg)
От парламентарната трибуна беше посочено още, че предвидената в договора актуализация на хидроложките данни не е извършена в срок, а редица български проекти за напояване, водоснабдяване и производство на електроенергия по поречието на Места са останали нереализирани.
[Източник: Народно събрание] https://www.parliament.bg/en/plenaryst/ns/61/ID/10992 (parliament.bg)
След навлизането на реката на гръцка територия водите ѝ се съхраняват в язовирни системи и се използват както за напояване, така и за производство на електроенергия. Това позволява на гръцкото земеделие да развива интензивно производство в района на долината на Нестос.
(ecolex.org)
Все по-често се поставя въпросът защо България не използва по-ефективно собствения си воден ресурс. Сред обсъжданите решения е изграждането на язовир „Места“, който би могъл да осигури напояване, производство на електроенергия и по-добро управление на водните ресурси в Югозападна България.
Фактите са безспорни. България предоставя на Гърция значителна част от водите на река Места по силата на международна спогодба. Спорът днес не е дали това се случва, а дали българската държава защитава достатъчно ефективно националния интерес и използва разумно един от най-ценните си природни ресурси – водата.
Официални източници:
- Народно събрание – стенограми и обсъждане на спогодбата: Народно събрание 1996 г.
- Народно събрание – дебат за Места през 2025 г.: Народно събрание 2025 г.
- Международен регистър на договорите ECOLEX: Спогодба за водите на река Места
- International Environmental Agreements Database: Текст и данни за спогодбата
Тази статия е написана само върху основа на официални документи и парламентарни източници, без политически интерпретации и без твърдения, които не могат да бъдат доказани.
Тоня Мишева
