Броят на производителите на биологично овче и козе мляко в Европейския съюз отчита сериозен спад, въпреки че потребителското търсене на такива продукти продължава да расте.
Този парадокс поставя под въпрос постигането на европейските зелени цели и принуждава браншовите организации в сектора на дребния рогат добитък да настояват за незабавна промяна в селскостопанската политика на Общността.
Според данни на фермерските асоциации, през последните пет години между 10% и 15% от биологичните млечни ферми в редица европейски страни са прекратили тази дейност и са се върнали към конвенционалното производство. Проблемът е силно изразен в държави с традиционно развито секторално живовъдство като Германия, Франция и съседните им страни, където стотици биоферми затварят врати или сменят начина на работа.
В същото време пазарът показва коренно различна тенденция – продажбите на биологични млечни продукти бележат ръст от 6.7% на годишна база. Поради тази причина ножицата между вътрешното производство в рамките на Европейския съюз и реалното потребление се разтваря все повече. Експертите предупреждават, че при тази динамика заложената политическа цел за над 25% биологично земеделие в ЕС става абсолютно недостижима.
Финансовият парадокс и регулаторният натискОсновният въпрос е защо фермерите се отказват, при положение че изкупните цени на биологичната суровина са значително по-високи. Статистиката показва, че средната изкупна цена на биомлякото е достигала 0.66 евро за килограм. Това е с над една чевърт или с близо 0.14 евро повече в сравнение с парите, получавани от конвенционалните производители.Оказва се обаче, че тази премия, изплащана от мандрите, не е достатъчна, за да покрие огромните разходи за специфични биофуражи, пасищно управление и строга ветеринарна грижа.
Фермерските съюзи виждат главната причина в непрактичното и твърде строго правно тълкуване на Регламента на ЕС за биологичното земеделие от страна на Европейската комисия.Заплаха за плодородието на почватаСериозен структурен проблем в Европейския съюз е големият дисбаланс между биоземеделието и биоживотновъдството. Докато обработваемите площи, управлявани по биологичен начин, съставляват около 12%, то делът на биологичното живовъдство е едва около 6%.Това несъответствие нарушава основния принцип на биологичното производство – затворения цикъл на хранителните вещества.
Тъй като пасищните овце и кози не прекарват цялото време в обори, събирането на достатъчно количество естествени торове е трудно. Липсата на достатъчно животинска тор води до намаляване на съдържанието на хумус в земята, което в дългосрочен план застрашава сериозно почвеното плодородие и добивите от биофуражи.
Четири спешни искания за спасяване на сектораЗа да се предотврати изчезването на биологичните овцеферми и козеферми и връщането им обратно в нишата на пазара, браншът настоява за фундаментална промяна на курса в селскостопанската политика на ЕС чрез четири основни мерки, написани на достъпен език:
- Ясни и изпълними правила за пасищата и животните – Изискванията за хуманно отношение и задължителен пасищен престой при овцете и козите трябва да са съобразени с реалността и климатичните промени (като летните засушавания), а не да съществуват само като административни изисквания на хартия.
- Сигурност за инвестициите в кошарите – Структурните правила за сградите и квадратурата на едно животно не трябва да се променят постоянно в движение. Фермерите трябва да знаят за какво си дават парите при модернизация, без да рискуват фалит заради неочаквани нови закони след година-две.
- Повече свобода за намиране на естествени торове – Тъй като собственият биотор в пасищните стопанства често не стига за подхранване на нивите с фураж, на фермерите трябва да се разреши по-лесно да си сътрудничат с обикновени (конвенционални) ферми или да използват инсталации за биогаз.
- Повече пари за практична наука срещу паразитите – Нужни са изследвания на терен, които реално помагат на фермерите да се справят с болестите и стомашните паразити по овцете и козите чрез естествени методи и ротация на пасищата, тъй като стандартните химически лекарства в биосектора са забранени.
Ако Европейската комисия и националните правителства не адаптират законовите разпоредби към практическите нужди на стопаните, биологичното овцевъдство и козевъдство са изправени пред дълбок структурен срив, който ще засегне сериозно поминъка в редица селски райони.
