Нараства тревогата сред ветеринарните среди заради колебанието на фермерите да ваксинират стадата си срещу син език – заболяване, което вече показва потенциала си да нанася сериозни щети, особено при овцете. Според практикуващ ветеринар от източната част на Голуей, пренебрегването на превенцията може да се окаже скъпоструваща грешка.
Най-сериозните опасения са свързани именно с овцете, при които рискът от смъртност е значително по-висок. По думите на специалиста, ако болестта се разпространи в по-широк мащаб, последствията няма да закъснеят. При говедата картината е по-различна – там заболяването рядко води до смърт, но се отразява негативно върху възпроизводството и общата продуктивност, което също носи икономически загуби.
Въпреки това, наблюденията показват тревожна тенденция – малка част от овцевъдите предприемат ваксинация. Причините често са свързани с натоварения сезон на агнене и отлагане на разходите. Именно тук обаче се крие рискът, защото превенцията остава най-евтиният и ефективен инструмент.
Първият потвърден случай на заболяването за годината е регистриран още през януари 2026 година при говеда. Известно е, че вирусът се предава чрез ухапвания от дребни кръвосмучещи насекоми, активни при температури над дванадесет градуса. Това означава, че с покачването на температурите условията за разпространение стават все по-благоприятни.
Цената на ваксинацията остава сравнително ниска – около четири евро на животно при еднократно приложение. На този фон евентуалните загуби от смъртност при овцете или спад в продуктивността при говедата могат да бъдат многократно по-големи. Именно затова ветеринарните специалисти настояват за по-решителни действия от страна на фермерите.
Допълнително безпокойство буди фактът, че в Обединеното кралство през предходната година е имало съмнения за занижено отчитане на смъртността при овцете. Това създава риск от подвеждащо усещане за сигурност и подценяване на реалната заплаха.
При наличието на вече установени случаи по източните райони, очакванията са, че при подходящи климатични условия заразата може да се разпространи и в други части. Затова препоръката е ясна – стопаните трябва да действат така, сякаш заболяването ще достигне до техните ферми, а не да разчитат, че ще ги подмине. В земеделието подобни надежди рядко се оправдават, а цената на закъснелите решения почти винаги се плаща скъпо.
