Респираторните заболявания при младите животни отдавна се обсъждат при говедата, но при овцевъдството темата стои опасно подценена. При агнетата ранните здравословни удари често се смятат за „преходен проблем“. Истината е по-сурова — ударените бели дробове в първите месеци могат да намалят трупното качество много по-късно, независимо че животното „наваксва“ в растежа.
Данните от различни международни изследвания, включително такива върху дребни преживни, очертават същия модел: ранният BRD-подобен синдром (респираторни заболявания в ранна възраст) при агнетата има последици, които се виждат чак в кланицата.
Уязвимият период — имунната система на агнето се развива бавно
Имунната система при агнетата се стабилизира едва към шестия–осмия месец. Дотогава организмът буквално ходи на „тънък лед“. Всяко събитие, което носи стрес, може да компрометира защитата:
– отбиване;
– преместваване между групи;
– транспорт;
– ваксинации;
– обезрогаване или маркиране;
– прехвърляне между ферми или различни собственици;
– промени в храненето;
– неблагоприятни климатични колебания;
При интензивните системи на отглеждане тези фактори не идват един по един, а се натрупват — точно както се случва при телетата в млечните ферми. Това натрупване отваря вратата за респираторни патогени.
Как започва проблемът: бактерии, които нормално живеят в тялото
Основните причинители на респираторни заболявания при овцете са коменсални микроорганизми — бактерии, които нормално живеят в горните дихателни пътища.
Докато няма стрес, балансът се пази. Но при натоварване:
– имунитетът пада;
– микробната среда се променя;
– патогените слизат към долните дихателни пътища;
Там вече причиняват възпаление, увреждане на белодробната тъкан и т.нар. консолидации – участъци от белия дроб, които буквално губят функция.
Тези увреждания често са скрити. Агнето може да няма температура, да не кашля и да изглежда жизнено. Но увреждането остава.
Как се открива проблемът на време?
В говедовъдството вече масово се използва гръдна ехография за ранно засичане. При овцете методът също работи, но рядко се прилага. Причината е проста: агнетата растат бързо, сменят условия, продават се рано — фермерите не стигат до диагностика.
Но това води до пропуснати случаи на „тих BRD“, които после удрят по трупа.
Растежът: агнетата често наваксват… но трупът не забравя
Различни изследвания върху дребни преживни показват един и същ модел:
– В първите десетки дни след заболяване има спад в дневния прираст.
– След стабилизиране на имунитета животните компенсират.
– Към момента на угояване теглото може дори да е по-високо от това при здрави връстници.
И тук идва неприятната част:
наваксването на килограми не компенсира увреждането на белия дроб в ранна възраст.
Качеството на месото: ранният стрес = по-слаба мраморировка
Точно както при говедата, агнетата с ранни респираторни увреждания имат:
– по-слабо вътрешномускулно омазняване
– по-ниско съдържание на интрамускулна мазнина
– по-лоша крехкост
– по-ниска оценка по търговските стандарти
– по-чести случаи на по-твърдо месо
-
по-нисък процент първокласни трупове
Причината е същата:
интрамускулната адипогенеза — развитието на мастните клетки в мускула — започва в ранна възраст.
Ако през този период организмът преживее силен здравословен удар, мастните клетки се формират по-малко и по-бавно.
Това вече не може да се „поправи“, независимо че агнето по-късно наддава добре.
Какво означава това за овцевъдите в практиката?
Фермерите знаят, че агнетата често „гърмят“ на респираторни проблеми след отбиване или смяна на групата. Но много от тези случаи остават без лечение или внимание, защото агнетата изглеждат добре след ден–два.
Истината е неприятна, но ясна:
трупното качество се определя още преди агнето да навърши три месеца.
Затова ключът е в:
– намаляване на стресовите събития;
– стабилен режим на хранене и микроклимат;
– избягване на прехвърляне между ферми;
– ранно разпознаване на респираторни симптоми;
– при възможност – ехография за ранна диагностика;
– премахване на „масовите“ стресови комбинации (отбиване + ваксинация + преместване едновременно);
Финалният извод
При овцете картината се повтаря едно към едно с тази при говедата:
повредените бели дробове в ранна възраст водят до по-нискокачествен труп, независимо че агнето може да навакса в растежа.
Това е информация, която овцевъдният сектор трябва да вземе сериозно — защото пазарът на агнешко все повече настоява за качество, а качеството се решава месеци преди угояването.
