Решението на Министерството на земеделието и храните да не извършва ваксинация по дребните преживни животни поставя България в синхрон с политиката на Европейския съюз. От една страна – това е сигнал за стабилност и доверие в научните механизми за контрол на заболяванията. От друга – предизвикателство към фермерите да продължат да спазват строг биосигурен режим.
Науката като водещ критерий
Министър Георги Тахов подчерта, че решенията трябва да се основават на факти, а не на натиск или страх. Научният подход включва анализ на тенденциите в заболеваемостта, степента на контрол и опита на други държави в ЕС, които от десетилетия не прилагат ваксинация при сходни случаи.
Подобна стратегия се използва и в Испания, Гърция и Румъния, където ваксини не се прилагат от 23 години – независимо от локални случаи.
Рисковете на ваксинацията
Експертите от БАБХ и Центъра за оценка на риска изтъкват, че за да се постигне ефективен „стаден имунитет“, трябва да се обхванат поне 90% от животните. При сегашното напрежение и колебания сред фермерите това е трудно постижимо. Освен това ваксинацията би наложила търговски ограничения за износ на живи животни и продукти.
Финансовият баланс
Според официалните данни, общите разходи по справянето със заболяването възлизат на около 12,5 млн. лева, включително 10 млн. лв. обезщетения за фермерите. Само ваксинационният надзор би струвал още 2,5 млн. лв. годишно. На този фон, биосигурността и бързото реагиране на ветеринарните служби се оказват по-рентабилната и устойчива мярка.
Извод
България следва европейския модел: вместо да прибягва до масови ваксинации, акцентът се поставя върху превенция, мониторинг и навременна намеса. Това решение изглежда не просто политически, а професионално издържано и икономически оправдано.
