Когато погледнеш европейските поля, вече рядко ще видиш онези дълги редици овце и звънливи звънци, които някога огласяха планините и равнините. Новите данни на Евростат показват тревожна тенденция — броят на овцете и козите в Европейския съюз продължава да намалява. Не е просто цикличен спад, а дълбока промяна, която засяга цели региони, начин на живот и вековна култура.
Данните говорят: по-малко животни, повече тревога
През 2024 година в страните от Европейския съюз са преброени около 57 милиона овце и 10 милиона кози. Това изглежда внушително, но само на пръв поглед — защото броят им продължава да спада.
В сравнение с предходната година овцете са с 1,7 % по-малко, а козите — с 1,6 % по-малко.
Погледнем ли по-назад, за едно десетилетие Европа е загубила близо 9,4 % от овцете си и цели 16,3 % от козите. Това означава, че милиони животни вече ги няма, а заедно с тях — и стотици малки стопанства, които не издържаха на икономическия натиск, стареенето на фермерите и безмилостната конкуренция на глобалните пазари.
2025 – още една трудна година за дребните преживни
И 2025 г. не носи утеха. Прогнозите на Евростат сочат, че през втората половина на годината производството на овце в ЕС ще се свие с 9,3 %, а на кози – с около 6,9 %.
Според данни на Европейската комисия, производството на месо от овце и кози през 2025 г. ще намалее с още 2 %, докато потреблението ще остане почти непроменено. Това означава само едно – по-голям внос на месо от трети страни, при съмнителни стандарти и по-ниски цени.
В някои южни държави като Гърция, Испания и Португалия вече се усеща недостиг на местно производство, а фермерите алармират, че стадата се топят по-бързо, отколкото администрацията може да преброи.
Защо овцете и козите си отиват?
Причините са много и не всички са очевидни:
– Растящи разходи за фуражи, електричество и ветеринарни услуги.
– Недостиг на работна ръка и липса на приемственост – младите не искат да поемат стадата.
– Несигурност на пазарите – цените на млякото и месото се колебаят, а субсидиите не компенсират усилията.
– Конкуренция от внос – по-евтино месо от Южна Америка и Северна Африка залива пазара.
– Политики без регионален усет – еднакви правила за всички страни, без да се отчита разликата между алпийска ферма и българска планина.
Така Европа бавно, но сигурно губи дребните си преживни – не защото хората не ги обичат, а защото системата вече не ги подкрепя.
Какво означава това за България
Тенденцията не подминава и нашите фермери. България и без това има по-малък брой овце и кози, отколкото преди 20 години, а новите реалности в ЕС само влошават положението.
Ако пазарът се отвори още повече към внос, българското овче и козе мляко ще трябва да се бори за място с по-евтини, но не винаги качествени продукти.
И все пак – тук има и възможност. Нашите местни породи, планински пасища и традиции в сиренарството могат да превърнат малките стада в нишов продукт – с по-висока стойност, по-ясен произход и по-добра цена.
