2 част/ Михаил Михайлов и „Зайците говорят“ – Заека и Каникулата.  Кои сте вие?

„Михаил Михайлов и зайците говорят“
– място, в което миналото среща настоящето, а опитът на един визионер продължава да вдъхновява зайцевъдите.

ЗАЕКА И КАНИКУЛАТА.  КОИ СТЕ ВИЕ?

В една своя статия във в. „Фермер новият“ Младен Димов /генетик/ обърна понятията на много зайцевъди, като вместо името заек употребяваше непрекъснато името каникула, с което наричаше опитомения заек. И той е бил напълно прав, защото по зоологическата класификация именно с името каникула се наричат удомашнените зайци. В България обаче се е наложило името заек и с него наричаме всички зайци, без да ги различаваме по вид, род и семейство. Ето защо чрез тази статия ще се опитаме да внесем яснота по тези въпроси.

Зайците се отнасят към тип Гръбначни /Vertebrata/, клас Бозайници /Mammalia/, подклас Плацентни /Placentalia/, които от своя страна се делят на разредите Зайцеподобни /Lagomorpha/ и Гризачи /Rodentia/. С разред Гризачи ще ви запознаем в следващия брой на „ЗГ“. Зайцеподобните имат две семейства – Същински заек /Leporidae/ и Каникула /Oryctolagus/. Семействата включват осем рода, като най-широко са представени родовете Див полски заек /Lepus/ и Каникула /Oryctolagus/.

Родът Lepus има четири подрода и 23 вида представители, като при зоолозите все още няма единно мнение по отношение на точния брой на видовете.

Родът Каникула е представен само с един вид – Дива каникула /Oryctolagus cuniculus/, известен и като заека подземник. Към този род се отнасят и подвидовете Алжирски заек /O. cuniculus algirus/ и Марокански /O. cuniculus huxleyi/, разпространен на Канарските и Азорските острови.

Биологичните различия между зайците и каникулата са големи – при първите бременността продължава 41-55 дни, при вторите 28-32 дни. Броят на хромозомите при първите е 24, при вторите 22, и само тези различия са достатъчни за невъзможността за получаване на хибрид между тези два вида бозайници.

ДИВ ПОЛСКИ ЗАЕК /Lepus/

Както казахме, този род е представен от 23 вида, като най-известните от тях са: Lepus timidus – беляк, Lepus europaeus – европейски, Lepus capensis – русак, Lepus americanus – американски, Lepus arcticus – арктически, Lepus corsicanus – италиански, Lepus coreanus – корейски, Lepus sinensis – китайски, Lepus siamensis – сиамски, Lepus othus – тундрови и други.

Зайците от този род имат дължина на тялото заедно с главата от 400 до 700 мм, дължина на опашката 35-100 мм и живо тегло от 1350 г до 7000 г. Закините са по-едри от мъжките зайци. Почти всички видове от този род имат дълги уши и дълги задни стъпала. Цветът на косъма обикновено е кафяв или сиво-кафяв, коремът е светъл или бял. Краищата на ушите са черни при някои видове, а при други краят на опашката също е черен.

Голяма част от видовете на полския заек обитават равнините, но американският се развъжда във вечно зелените гори. Европейският заек обитава както равнините, така и горите. Големите, дългоухи, с нежно телосложение зайци, обитаващи Северна Америка, живеят в райони с рядка растителност и водят скрит живот. Те могат да се видят само по време на бяг или когато се оглеждат. Те бягат много бързо в сравнение с другите зайци.

Зайците не живеят на стада и предпочитат да се спасяват с бягство в случай на опасност. Заекът-беляк при опасност преодолява и двуметрови огради. Калифорнийският Lepus се спасява от пожар, като се укрива в черупките на костенурки. Голяма част от зайците почиват и спят в убежища, устроени в гъста растителност, в ями в земята или в снега. Тези животни най-често водят нощен живот, като през деня се укриват, а през нощта и на смрачаване излизат да си търсят храна, като предвижването става по строго определена система, за да могат наличните пасища и храни да се използват най-рационално. Те се хранят с трева и растителни материали, а през зимата – с корени и кори на дърветата. Видът L. arcticus проявява склонност към месоядство, като яде полски мишки и малки зайчета. Ето защо този вид често попада в капаните на ловците, в които примамката е от месо.

За един ден заекът L. americanus покрива площ от 16 дка. Хранителният участък на мъжки заек е 100 дка, а на зайкинята – 76 дка. При липса на храна е възможно за денонощие заекът да измине до 8 км.
Летният участък на арктическия заек е 520-690 дка. Нормалният участък, който за един ден могат да покрият зайците-беляк в Шотландия, е 162 дка за мъжките и 101 дка за женските. Само през „брачния“ сезон покритите участъци се съкращават до 137 дка за мъжките и 100 дка за женските.
В Полша заекът русак покрива за ден площ от 200 дка, при случай на тревога той покрива 3300 дка. В Шотландия и Полша тези видове са по 1 на 20 дка, в северозападна Юта обаче белоопашатият L е разселен по 12-200 бр. на кв. км, а в горите около южна Аризона тази цифра е 124 бр. на кв. км, а за Калифорния броят е 270 на кв. км.

Числеността на северните видове L се регулира: на всеки 10-12 години се случва масово размножаване на зайците и те започват да повреждат дърветата и храстите повече, отколкото е необходимо. И тогава се включва природният механизъм за регулация на числеността им: хищниците също стават повече, а сред зайците избухват епизотии, предизвикващи намаляване на популацията и довеждането до нормалния брой заици.
В Канада популацията на зайци L. americanus достига своя максимум на всеки 8-10 години, но никога едновременно в цялата страна, а поотделно в отделните провинции. По време на този цикъл минималната численост е 3 бр. на кв. км, максимално 1300 на кв. км, рядко до 4000 бр. на кв. км.

По-голямата част от зайците L водят еднообразен живот с изключение на брачния сезон. L. americanus живеят на групи – до 25 възрастни на един участък; заекът L. arcticus живее в неголеми семейни групи, като на арктическите острови достигат до 120 в група. По време на брачния сезон мъжките зайци стават агресивни, преследват женските и се бият помежду си. Женските много често пострадват от сексуалното преследване, като мъжките им разкъсват кожата или ги нараняват. Няма единомислие при учените за йерархията при мъжките зайци. Последните заключения са, че при свободно живеещите зайци няма йерархия. Ранените или ударени зайци издават висок пронизителен вик. Други скърцат със зъби и така предупреждават останалите от опасността. Закините призовават малките за храна, като те им отвръщат със звуци. Друг вид комуникация е удряне на лапите една в друга, подобно на звук от барабан.

При повечето видове от рода L размножаването е разтеглено и се движи от декември до септември. Бременността продължава 41-47 дни. За този период обикновено женските раждат два пъти по 3 до 7 малки. В годините на най-висока плодовитост тя достига 8-10 бр. Видът L. americanus е достигнал пикова плодовитост от 17.6 бр. малки през 1966 г., но през следващата година плодовитостта е била най-ниска.

Зайчетата се раждат на открити места, понякога в ями или скалисти цепнатини. За разлика от домашния заек /каникулата/, зайчетата се раждат окосмени и със затворени очи. Те са способни да се движат веднага след раждането. През цялото време те се крият в гъстата трева или храстите и зайкинята отива при тях само да ги накърми. Тя отива само веднъж в денонощието, обикновено на смрачаване или рано сутрин, и се задържа при тях за 5-10 минути. Малките зайчета не са в едно гнездо, те са пръснати и се събират заедно, когато майката идва да ги нахрани. Младите зайци не се размножават през първата година на живота си. Учените са установили, че само 16% от родените преживяват една година, а числото на преживелите втората година е 43%. Продължителността на живота на зайците L е пет години, но има зайци, които са преживели и осем години.

Много от зайците L се използват за храна, а други, най-вече развъжданите видове в Северна Америка, се използват за кожи. В Канада заекът L. americanus е най-важният промишлен гризач. В Полша всяка година от ръката на ловеца загиват 700000 бр. зайци при обща наличност 3.2 млн. Голяма част от зайците загиват при натравяне с пестициди и други отрови, използвани в растениевъдството. В много страни, като Австралия, Канада, Нова Зеландия, Аржентина и други, тези зайци са напаст и създават много проблеми при интродукцията на селскостопанските култури. В резултат на развитието на човечеството някои видове от L са пред изчезване и дори жълтият L е вече записан в Червената книга.

Таблица 1: Известни видове от род Lepus

Таблица 2: Основни размери на зайците от род Lepus

Таблица 3: Територии и покритие на зайците

Таблица 4: Размножаване и плодовитост

Таблица 5: Численост и разпространение на зайците L

Михаил Михайлов