Все повече учени предупреждават, че традиционното пасищно животновъдство може да се окаже ключово оръжие срещу увеличаващите се горски пожари. Според техните наблюдения и анализи, пашата е „практика на предците с очевидни ползи за екосистемите“, а ефектът ѝ върху пожарната безопасност е недооценен.
Причините за ръста на пожарите
Експертите свързват зачестяването на пожарите през последните години с две основни тенденции:
- промени в климата, които удължават сухите периоди и повишават риска от запалвания;
- изоставяне на селските райони, което води до липса на грижа и поддръжка на терените.
В резултат – много площи се превръщат в зони, обрасли с храсталаци, които са леснозапалими и създават условия за бързо разпространение на пламъците.
Как животните предотвратяват бедствия
При екстензивното животновъдство стадата по естествен начин „разчистват“ пасищата и горските масиви, до които хората рядко стигат. Паша в тези зони ограничава натрупването на суха растителност – основно гориво за огъня. Така животните изпълняват ролята на живи „почистващи машини“, без да нарушават баланса на природата.
Когато такива територии останат без животинска намеса, храсталаците бързо се разрастват и само чакат искра, за да се превърнат в пламтящ капан.
Българският парадокс
Докато в много страни се търсят начини да се насърчи пашата като мярка срещу пожари, у нас все още се водят спорове и се въвеждат ограничения за броя на животните, които могат да пасат на определени терени. Това противоречи на логиката на превенцията, смятат специалистите.
Дали ще чакаме пожарите, за да осъзнаем ползите от пашата, или ще върнем стадата по пасищата навреме – това е въпрос на избор. Природата вече е дала решението, остава ние да го приложим.
