Наличието на достатъчно сено в началото на зимата не означава непременно, че фуражът ще стигне до пролетта. Причината е, че потребностите на животните се променят през сезона. В края на бременността и след раждането разходът за храна може да се увеличи, а забавянето на пролетната паша допълнително натоварва запасите.
Затова стопаните трябва да изчисляват необходимото сено не само според броя на животните, но и според периода на хранене и очакваните промени в дажбите.
Пример: 120 овце и 60 кози
Нека разгледаме стопанство със 120 овце и 60 кози, което разполага с 30 тона сено. Това са общо 1500 бали по 20 кг.
Планираният период на зимно изхранване е 135 дни. Приема се, че през първите 90 дни животните получават по-малки количества сено, а през следващите 45 дни разходът се увеличава заради повишените хранителни потребности около агненето и окозването.
| Период | Разход за овцете | Разход за козите | Общо за ден |
|---|---|---|---|
| Първи 90 дни | 180 кг | 72 кг | 252 кг |
| Следващи 45 дни | 216 кг | 90 кг | 306 кг |
Колко сено е необходимо?
- За първите 90 дни: 252 кг × 90 = 22 680 кг.
- За следващите 45 дни: 306 кг × 45 = 13 770 кг.
- Общо за 135 дни: 36 450 кг, или 36,45 тона.
Стопанството разполага само с 30 тона. Следователно недостигът ще бъде:
36 450 – 30 000 = 6450 кг сено.
При бали от 20 кг това означава още 323 бали.
Защо първоначалната сметка може да подведе?
Ако стопанинът изчисли зимния запас само по първоначалния разход от 252 кг дневно, ще получи:
252 кг × 135 дни = 34 020 кг.
Тази сметка също показва недостиг спрямо наличните 30 тона, но подценява реалната потребност с още 2430 кг, защото не отчита увеличения разход през последните 45 дни.
Това е важен момент при планирането: дажбата не остава непременно една и съща през цялата зима.
Не забравяйте загубите при хранене
Не цялото сено, което се изнася от склада, стига до животните. Част може да бъде разпиляна, замърсена или утъпкана.
Например, ако животните трябва да изядат 180 кг сено дневно, а загубите при хранене са 10% от раздаденото количество, от склада трябва да се изнесат:
180 ÷ 0,90 = 200 кг.
Така стопанинът трябва да различава две неща: количеството сено, което животните действително изяждат, и количеството, което напуска склада.
Ако се измерва директно изнесеното от склада сено, загубите вече са включени в тази сметка и не трябва да се прибавят повторно.
Какво става, ако пролетната паша закъснее?
Времето за преминаване към паша също е важен фактор. Ако пролетната паша се забави със седем дни и стадото продължи да изразходва по 306 кг дневно, ще са необходими допълнително:
306 × 7 = 2142 кг сено.
Това са още 108 бали по 20 кг.
Следователно дори една седмица допълнително оборно хранене може да създаде сериозен недостиг, ако запасите са планирани без резерв.
Как стопанинът да направи реална сметка?
За да избегне недостига, е добре да:
– раздели животните според броя им и физиологичното им състояние;
– изчисли отделно потребностите на овцете и козите;
– предвиди по-висок разход около агненето и окозването;
– провери действителното тегло и качеството на балите;
– отчете загубите при съхранение и хранене;
– предвиди резерв за забавена пролетна паша.
Посочените количества в примера са ориентировъчни, а не универсални дажби. Реалните потребности зависят от живото тегло, породата, бременността, лактацията, качеството на сеното и останалите фуражи в дажбата.
Основният извод е прост: зимният запас трябва да се изчислява според очаквания разход през целия период на хранене, а не само според потребностите на животните в началото на зимата.
(Ръководство на Университета на Уисконсин· Университетска служба за консултации на щата Орегон)




























