В стопанството най-големият страх не винаги идва от пазара, а от болестите, които могат да пометат цялото стадо за дни. Две от тях – шарката по овце и кози и болестта „син език“ – са добре познати на българските фермери. Новината е, че и за двете има ваксини. Но защо те не се поставят всяка година, а се изчаква сигнал за опасност? Отговорът е в стратегията на ветеринарните власти и в особеностите на самите заболявания.
Какво представляват болестите
Шарката по овце и кози (Capripox) е вирусна болест, която причинява висока температура, обриви и рани по кожата и лигавиците. Смъртността може да бъде висока, особено при младите животни. Вирусът е устойчив и се разпространява бързо по въздушно-капков път или чрез контакт с заразени животни и предмети.
Синият език (Bluetongue) засяга основно овце, по-рядко кози и говеда. Пренася се чрез ухапване от насекоми (мухи-кръвосмучители от рода Culicoides). Животните получават температура, отоци по лицето, язви в устата, а езикът посинява – оттам идва и името. Болестта има много различни серотипове и ваксината трябва да е точно за този, който се разпространява в момента.
Ваксините – какви има и колко трае защитата
| Заболяване | Вид ваксина | Срок на защита | Кога се прилага | Забележка |
|---|---|---|---|---|
| Шарка по овце и кози | Жива атенюирана | 2–3 години | При огнище или заплаха от съседна страна | Дава дълъг имунитет, но не пожизнен |
| Син език | Инактивирана или жива, серотип-специфична | 1 година (инактивирана) или до 3 години (жива) | При огнище или при риск от установен щам | Безполезна срещу друг серотип |
Защо не се ваксинира предварително всяка година
-
Икономически смисъл – Масовата профилактика срещу болести, които може да не се появят с години, е тежък разход.
-
Подходът „само при нужда“ – Така се избягва ненужно натоварване на животните и излишна имунизация.
-
Серотипи и ефективност – При синия език има десетки варианти на вируса, а ваксината действа само срещу конкретния.
-
Търговски статус на страната – Ако България се води „свободна от болест“, износът на живи животни и продукция е по-лесен.
-
Ветеринарен контрол – Ваксините се прилагат централизирано от Българската агенция по безопасност на храните, за да се гарантира правилна доза, щам и обхват.
Какво означава това за фермера
За стопанина това значи едно – да следи официалните съобщения и да работи в тясно сътрудничество с ветеринаря си. При първи признаци на болест или при известие за огнище в района, бързата реакция и организираната ваксинация са ключът. Дотогава най-добрите „ваксини“ са добрата хигиена, контролът на достъпа до фермата и борбата с насекомите.
Овцевъд-Козевъд
