Отговорът го знаем. „Как къде, в кошарата или под навеса – само без да се види от властите“.
Нашият фермер обаче знае, че това е забранено, знае, че трябва да се заколят в кланица. Знае, че трябва да им извади пътен лист и след това да провери дали са влезли в кланица или с години ще „висят“ на врата му. Знае, че трябва да си внесе данъците, дори и да заколи агне за благотворителност.
Но ако за негово нещастие, фермата му попада в карантинната зона. Съгласно правилата, най-много три дни преди агнетата да заминат за кланицата, трябва да им се вземе от тях кръв, за да се провери дали не са заразени със сега върлуващата при комшиите Шарка по овцете. Кръвта е взета, всичко е о кей и остава агнетата да се качат на камиона и тръгнат към кланицата. Разбира се с пътен лист. Има и кланица, която търси агнета и дори дава прилична цена от 7.50 лв на овцевъда за кг живо тегло. Всичко е готово за тръгване към кланицата.
Прочитайки повторно Заповедта за карантината, която коректно и безплатно са му я оставили служителите на БАБХ (а те трудно дават нещо безплатно, обикновено гледат да вземат, като издават и документ за разход). В Заповедта е написано, че агнетата трябва да се заколят в най-близката кланица.
Да ама не.
Оказва се, че в областта има само една кланица за ДРД и тя коли агнета само по Великден. В следващата най-близка кланица се намира в съседна област, и от там коментират, че колят по 2-3 агнета на седмица и то по желание на клиент.
И какво се оказва.
Както казахме – има кланица, която иска да купи и заколи тези 100 животни, но тя е чак в третата съседна област. Обаче не отговаря на условието, да е най-близката кланица, която коли ДРД. Обаче лекарите казват, съгласно Заповедта, можем дадат пътен лист до най-близката кланица. Никъде не пише най-близката работеща кланица. Значи има пътен лист, но няма кланица, и няма клане.
И следва въпросът.
Какво да прави фермера. Ако изчака края на карантината – 30 ноември, кой ще плаща разходите на тези 100 животни.
Какво мислите, че ще направи той. Ще си скуби косите – твърдо не. Ще рони крокодилски сълзи – твърдо не. Ще събере махалата и почва да пече агнета. Пак не.
Вие знаете отговорът. Колкото и да иска да е изпълнителен, просто ще почне да ги коли във фермата и продава от място. Кой както иска – живи, заклани, тренажирани, а може и опечени. Тогава и ще разбере колко е по-лесно така да спечели и твърдо минава в сивия сектор.
И накрая. Това е голям пропуск в тази Заповед. Детайлите пак ги няма. Не са разиграни вариантите предварително. Не са добре инструктирани контрольорите какво да се прави.
Така не става бизнес. Но кой го интересува. Парите да не са негови. Фермерът обаче го интересува и той ще намери начин да си ги вземе.
Невероятно но факт.
Разказа е по действителен случай, в наше време, с истински герой (за съжаление).
Овцевъд-Козевъд
