Тема на седмицата: Активен фермер – какво е това чудо

Рубриката се води от Михаил Михайлов

Материалът го пиша като обикновен гражданин, ползващ благата давани от нашето земеделие – хранителните продукти.

Да. Наистина даденото заглавие на статията е много точно. Думата „ЧУДО“ означава:

Необикновено, свръхестествено явление. Нещо поразително, което удивлява със своята изключителност и необичайност.

Всъщност това е най-точното определение за активен фермер.

Понятието „Активен фермер“ е извънземно чудо за наши 750 фермери. Според публикациите, толкова фермери не са получили подпомагане за изпълнение на поети ангажименти по дадени от тях заявления. За да получат подпомагането, тези „отлъчени“ фермери, е трябвало да са изпълнели  определени изисквания на схемите и интервенциите, в които участват. Разбира се, че са дали пари, защото осигуряването на хуманни отношения за отглеждане на животните и провеждането на селекционната дейност, не стават без пари и а само с  добри пожелания.

Тази не малка група фермери, разбират, че са нарушили правилата, едва когато е трябвало да видят по сметките си парите от голямата субсидия, както я наричат фермерите – тази за селекцията. За съжаление, тези пари въобще не идват по сметките, и едва тогава фермерите разбират, че са нарушили правилата. Въпреки, че имат документи за продукция два, три пъти повече от изискванията.

След първоначалния шок,  /парите са били включени в управлението и бюджета на фермата/, фермерите разбират, че не  отговарят на определението активен фермер.

Тук възниква и въпросите:

  • защо държавните служители, когато са приемали заявленията, не са  им казали това, че не отговарят на условията;
  • защо са приели заявленията, а сега не им дават подпомагането. На практика това заявление е договор. Фермерът, когато не изпълни нещо по поетите ангажименти, освен, че не получава субсидия, и е санкциониран заради това;
  • кой ще плати загубите на фермера. Той ако е знаел, че няма да получи подпомагане, съответно нямал е да има разходи по изпълнението на поетите задължения. Можел е въобще да не участва в интервенциите.
  • само за Развъдната асоциация, фермерът, за който ще стане дума по-долу е превел 7000 лв;
  • кой ще носи отговорност за проваления му бизнес план, както икономически, така и стратегически. Това не е игра на кукли и парцалки.

 Всичко това се стовари на главите на едни от най-изрядните бизнесмени в земеделието. Хора, които не са направили нови фирми, за да се вмъкнат в „играта“. Ами да са направили,  ще кажат тарикатите, като тези, които разпърчиха стадата со по на 300 овце и на по 150 крави, за да са в „играта“,  сега си въртят синджирчетата.

Със старта на плащанията по Кампания 2023 се оказа, че много реални фермери не са активни. Излязоха редица индивидуални и общи казуси, които доведоха до извода, че родната дефиниция за активен земеделски стопанин има нужда от корекции.

Паралелно с това, се появиха и проблеми със Системата за мониторинг, които също „родиха неактивни фермери. 

Пример: ЕООД, което освен земеделска, извършва и друга дейност, но поради идентифицирани от Системата „площи с постоянен характер”, не може да получи в пълен обем директните си плащания, и реално става неактивен фермер.

Интересно е, как се чувства един неактивен фермер, за какъвто е обявен нашия бизнесмен. Човекът има една единствена фирма. В нея влиза търговия, обработка на земя, животновъдство. Всичкото под една шапка. Селскостопанска продукция колкото искаш.

Всичко се води точно в счетоводството. Дори, когато фермерът коли агнета на подчинените си, и за тях плаща ДДС. Няма и едно агне да е излязло от фермата, без да му бъде пусната фактура. Няма не обявен и не внесен данък. Точен платец на НАП – разбирай и на пенсионерите.

Стадото, доскоро от 2000 овце-майки, сега вече на половината. Миналата година му се наложи да си продаде разплодния материал, женските шилетата,  за да си запази фермата. Всеки божи ден през годината, в млекосъберателния пункт влизат над 800 кг мляко. Годишно производство от 300 – 350 тона овче мляко. Можете ли да си представите това колко е. Сигурен съм че не. Това е количеството мляко, което бихте изразходвали в продължение на 40 месеца за битови нужди във вашето семейство. И освен това, всяка вечер щяхте да си лягате с Клеопатра /разбирайте, че съпругите ви щяха да се къпят в млечни вани/. На всички е ясно, че да получаваш по 350 кг мляко от овца, не е лесна работа. Това е висш пилотаж за нашата селекция. Трябва време, трябва храна, трябва умело управление на фермата. И най-важното, тази ферма дава заплати на 15 човека от рисковите групи.

Едно закриване на фермата ще лиши обществото от така ценното овче мляко  и продуктите от него. В момента се учим да не консумираме агнешко, така вече ще стане и с овчето сирене.

На кой да се сърдим.

На човека, който произвежда, и ще пусне съвсем скоро катинара, на гледачите ли, на законотворците или на държавните служители.
Няма отговор. А трябва да има. Кой ще храни народа.

Направена ли е проверка на тези 750 фермери, какви количества селскостопанска продукция  произвеждат. Като сложат катинарите, как ще се отрази намаленото производство на самозадоволяването на населението с храни за обществото.

Това не игра на „не се сърди човече“ или домино. Съвсем скоро това може да стане  игра за оцеляване.

Въпросният фермер, който е вече с катинар в ръката, за втори път изпитва такова нехайство от  страна на държавни служители.                                                                                                                                Преди няколко години, във връзка с карантина, наложена от едно заболяване, му бе забранено да предава овчето мляко в друга област. В неговата област обаче няма мандра, която да преработва овче мляко.  Кръгът се затваря – имаш мляко, нямаш мандра. Никакви ангажименти от страна на издаващите заповедта, къде да се предава или взема млякото. Разбира се институциите бяха известени за това. Стигна се само до вдигане на раменете и изречението: ще се оправи. Разбира се, нищо не се оправи и тогава, какво правиш. Затваряш очите, теглиш една по български  отваряш кранчето на цистерната. Така 4-5 дни. Обаче идват проверяващите и казват, че нямаш право да изхвърляш млякото на торището. То трябва да мине през екарисажен камиони за тази цел, за което  трябва да се плаща една сума от 60 стотинки за кг мляко. Трудно е да се таксува такава оферта, единственото е да ги изкъпеш в млякото. За което фермерът съжалява, че не го е направил. Всичко това донеся загуби за годината от 200 000 лв,  защото мандрата, която почна да купува млякото, не  плаща.

Дано да не е късно да се реагира адекватно с това име – активен фермер, и нашите фермери да запазят дейността си в сегашния си вид.  Много е важно веднага да се установи, колко от родното производство се произвежда от тези 750 не активни фермери.  Да не се окаже, че те са основният производител на селскостопанска продукция – за втори път го казвам. Да им се изплатят за 2023 г сумите, за които имат сключени договори. Ако няма тази възможност, тези суми да се изплатят от друг източник. Все пак държавата е основния виновник за тази ситуация.

И накрая. За десерт. Познавам част от тези 750 „репресирани“ производители. В голямата си част – хора с опит, отговорни, даващи хляб на много хора. Ако те изчезнат от животновъдството /а такава е нагласата/, наистина ще има опашки по магазините. Това са хора максималисти. Искат да имат крави с над 10 000 кг млечност. Да имат над 140 агнета от 100 овце /съвсем скоро, колегите им активни фермери водеха пазарлък при доказване продуктивността на овцете, изискванията да са  2 агнета отгледани и продадени от 10 овце-майки.

Хайде да не  делим фермерите на активни и неактивни, на големи и малки. Всички са в кюпа и от ден на ден им става по-тежко.

Михаил Михайлов

 

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here