Други съставки, като изредените по-долу, могат да бъдат използвани само при определени обстоятелства:
– Небиологичена суровина от растителен произход
– Фуражни суровини от животински и минерален произход
– Фуражни добавки
– Спомагателни хранителни съставки за животни, като ензими и микроорганизми
– Технологични спомагателни вещества
Убеждение на биологичните производители е, че по време на ранното си развитие животни като телетата и агнетата трябва да бъдат хранени само с естествено мляко – за предпочитане от собствените им майки
Отглеждането на здрави и щастливи животни е един от основните принципи на хуманното отношение към животните. Това се постига чрез внимателна грижа и чувствителност към специфичните нужди на животното.
Също както при биологичното растениевъдство, здравето и хуманното отношение към животните се постига почти изцяло без използването на синтетични средства като антибиотици или други лекарства, и в идеалния случай прилаганите превантивни мерки изключват или поне намаляват риска от болести и вредители.
Първата стъпка за постигане на задоволително здраве на животните е изборът на породи според тяхната жизненост, адаптивност към местните условия и устойчивост на заболявания. Силното предпочитание към местните породи и видове, доказано подходящи за конкретната среда, помага много за постигането на тази цел.
Биологичните производители полагат усилия за укрепване на естествената имунна защита на животните чрез:
– Подходящ и високо-качествен фураж
– Физическа активност
– Достъп до подходящи пасища
– Други методи за предотвратяване на болестите са:
– Поддържане на подходящ по размер и вид и в добро хигиенно състояние подслон за животните
– Подходяща гъстота на животните – както в откритите пространства, така и в затворените помещения, в които трябва да бъдат подслонени през зимата
Разбира се, дори всички превантивни мерки не могат да предпазят напълно животните от заболявания или инциденти. При такива случаи от биологичните производители се изисква да реагират бързо и адекватно, за да намалят страданието на животното до минимум и да му осигурят възможно най-бързо оздравяване.
Методите на лечение трябва да включват:
– Хомеопатия – алтернативен лечебен метод, използващ силно разредени дози на лечебните вещества, които водят до симптоми, подобни на предизвиканите от болестотворните „агенти“. Това е метод, който мобилизира организма срещу болестта.
– Фитотерапия – билково лечение, използващо растения и растителни екстракти
Болестите се лекуват незабавно с цел предотвратяване на страданието на животното; при необходимост, когато употребата на фитотерапевтични, хомеопатични и други продукти не е подходяща, се разрешава използването на синтезирани по химически път алопатични ветеринарномедицински продукти, включително антибиотици, при строги условия, по-специално ограничения относно курсовете на лечение и карентните срокове.
Основен принцип в законодателството на ЕС за хуманното отношение към животните е те да не бъдат подлагани на болка или страдание, които могат да бъдат избегнати. Този принцип е отразен в ясните правила за условията, при които могат да се отглеждат кокошки, свине и телета, и при които могат се транспортират и убиват селскостопански животни. Тези правила се актуализират редовно с оглед на най-новите научни данни и са едни от най-строгите в света.
Имайки предвид практиката у нас, основните проблеми от областта на животновъдството, които могат и трябва да намерят решение в рамките на устойчивото управление на земята и хуманното отношение към животните трябва да се насочат в следните направления:
– Осигуряване на нормален здравен статус на животните – отглеждане според физиологичните им потребности и при подходящи зоохигиенни и ветеринарно – медицински условия;
– Микробиологично замърсяване (включително салмонела) на почвата, повърхностните и подпочвените води в резултат на недоброто съхраняване и разхвърляне на оборския тор; микробиологични емисии, които могат да причинят здравни проблеми;
– Устойчивост на животните към антибиотици, създаващи проблеми за хората;
– Въздействието на различните видове и породи животни върху емисиите във повърхностните и подпочвенитe води и почвите: съдържание на тежки метали, Na, K, CI, N, P, разграждащи се химикали, микрофлора;
– Ефектът на различните видове и породи животни върху нивата на емисии във въздуха: амоняк, сероводород, въглероден диоксид, летливи химични съединения, прах, шум, миризма;
– Рециклираните животински отпадъци и другите екскременти като ресурси;
– Осигуряване на вода за консумация и почистване;
– Съхраняването на други остатъци от фермите като резултат от допълнителни дейности (масла, лекарства, дезинфектанти, утайки от обработката на отпадъчни води)
