Обикновено след такъв материал, ще ви се подобри настроението за деня и ще разберете, че нещата се случват щом има такива и то млади хора.
През последните години непрекъснато тръбим, как да се помогне на семейните ферми, как чрез тях да поддържаме духа в селото. Колкото и да ни пълнят политиците главите с такива постулати, действителността е съвсем друга. В повечето ферми наследниците, благодарение на фермера, който им е дал добро образование, не искат и да помиришат фермата.
Не така стой въпросът в малък брой семейни ферми, където наследниците са получили образование точно по дейността във фермата, и заедно със семейството си правят чудеса в днешните дни, минаващи за повечето колеги от бранша на принципа – да се хванем за сламката и оцелеем.
Запознахме се с Желязко на изложението в Момчилград. Проф. Дойчо Димов го беше ангажирал да му помогне при оценката на овцете. След разменени няколко изречения, всичко си дойде на мястото и зооинженер Желязко Ванчев отговори на нашите пет въпроса:
Говедовъд: Бихте ли се представили.
Желязко Ванчев – В семейството ни баща ми наследява част от първите ни животни от дядо си. Майка ми и тя е от род с овчарски сой, така че, овчарството си е дълбоко закодирано в нашите гени.
Началото на активното овцевъдство поставяме през 2002 година, тогава стадото е малко и наброява около 40-50 овце, което позволяваше отглеждането им в семейната ни къща. През 2005 година обаче броят на животните взе да се увеличава и обстоятелствата принудиха родителите ми да закупят земя на територията на вече бившето ТКЗС, на което изградиха сегашните обори, които са със значително по-голям капацитет и по-осъвременени с цел улесняване на труда!
Стадото от доста години насам си го обслужваме само членовете на нашето семейство, а именно: баща ми, майка ми, брат ми и аз. Отглеждаме овце млечно направление порода СПБМ, които към този момент наброяват 300 бр и отделно сме си затворили цикъла и сами си произвеждаме фуражите. Към този момент стопанството ни обработва общо 300 дка обработваема земя и пасища.
По данни на текущите контроли, средният млеконадой от овца е 1,5-1,6 л. Оборите ни са пригодени за комбиниран метод на отглеждане (оборно-пасищно).
Фермата се намира в сърцето на Горнотракийската низина, близо до поречието на р. Марица в Димитровградското село Сталево.
Името ми е Желязко Ванчев и съм на 21 години. Студент съм в Аграрен университет Пловдив и следвам вече трета година специалността „Зооинжинерство“. Именно влечението ми към животните и желанието ми да продължа това, което родът ми 4 поколения е градял, ме подтикна да се насоча към тази специалност.
1. От кога се включвате активно при отглеждането овцете, и какво можете да правите от основните операции – доене, хранене, инжекции, раждане, ИО. Коя операция най ви харесва, и коя правите по принуда. Ако има други операции включете ги?
Желязко Ванчев – Още от ранна детска възраст с брат ми винаги сме държали, когато родителите ни ходят на обора, и ние да отиваме с тях, защото присъствието на животните около нас, ни носеше неописуема радост. Още от тогава помагахме, но с по-елементарни задачи, като подкарване на овцете при доене, зареждане на хранилките с предварително подготвен от родителите ни бали, подсукване на новородените агънца и т.н.
Заедно с брат ми активно започнахме да се включваме в дейността на стопанството, в началото на юношеските ни години, когато вече физическата ни сила взе да нараства и вече можехме да работим наравно с родителите си. Сега няма работа, която да не можем да свършим, защото баща ни ни научи на много тънкости в отрасъла и смея да твърда, че сме усъвършенствани във всяка една операция, като доене, хранене, поставяне на лекарства, израждане, пашуване, стрижба. Отделно и активно участваме в манипулациите свързани с обработката на земята, като косене, оране, сеене, прибиране на бали, и т.н.
Всяка една операция я извършваме с голямо желание, но май най-много не ни се нрави стрижбата на овцете, защото поради нулевия интерес към изкупуването на вълна и неспособността да се покрият дори 1/3 от разходите, тази задача с подстригването е меко казана мръсна и неблагодарна работа!
2. Какво сте направили във фермата – основно за облекчаване труда на овцевъда – техника?
Желязко Ванчев – Едни от най-оправданите инвестиции в стопанството, с цел облекчаване на труда ни, бе изграждане на доилно съоръжение с централен млекопровод със съвместимост 1х12, което означава, че 12 животни се доят едно временно и така за максимално кратко време се постига максимална получаване на млякото и постигане на максимална хигиена и чиста и незамърсена суровина.
Друго огромно за нас облекчение бе поставянето на електро пастир към прилежащите части около стопанството, които са с площ от 80 дка, което е голямо удобство, когато ни се налага да отсъстваме от фермата или имаме работа по полето и няма кой да изведе животните на паша.
3. Какво още трябва да направите, за да стане фермата такава, каквато я виждате в своите мечти?
Желязко Ванчев – Една лично моя мечта, е поставянето на хранителна лента с цел улесняване и по-бързото зареждане, надявам се, че в скоро време тази моя мечта би се реализирала. Другото от което усещаме, че имаме нужда е някои корекции по доилното ни съоръжение като: бърз изход за животните, борд тип паралел, механизирано спускане на фуража. Добре би било и да се направят и някой инвестиции свързани със земеделската техника, като закупуването на по-нов и по-мощен трактор и сламопреса и фуражно раздаващо ремарке.
4. Все пак нещо за реализирането на продукцията и цената и?
Желязко Ванчев – Основния приход в нашето стопанство идва от продажбата на мляко и агнета. За агнетата намираме пазар чрез кланиците в областта и една част по време на празниците, а за млякото си партнираме със малка семейна мандра от района, от която сме много доволни било то от към цена и от към коректност!
5. Предстой случна кампания при овцете – какво бихте препоръчали на вашите колеги за да могат да се подготвят за кампанията?
Желязко Ванчев – Последно време основни методи в доста стопанства станаха практики свързани с изкуственото и принудително разгонване на животните, а именно чрез поставянето на вагинални тампони, серуми и т.н. Като бъдещ зооинжинер съм участвал в извършването на подобен тип процедури и не отричам тяхната ефикасност, но за мен един от най-подценяваните и пренебрегвани методи е т.нар. „Флъшимг метод“ (подготвянето на добро телесно състояние за размножителният период).
Няма значение, кой от методите биха използвали нашите колеги животновъди, дали чрез методи за изкуствено разгонване или чрез алтернативните народни методи, като завишаване на солта или зърното във фуража, важното е да не се подценява „Флъшинг метода“!
Пет въпроса, пет отговора: – Аплодисменти за Желязко и неговото семейство
