Съгласно указаниятаq животновъдcj е длъжен да осигури условия за работа на проверяващите – разбирай да прекара животните едно по едно пред тях и те вече трябва да изпълняват своите задачи – описване на номерата, констатация на налични ушни марки според изискванията, да направят снимки и още някои други задължения. За самата организация на проверката ще говорим в следващия материал – Проверката: прокари, дърпането, трамвите, стреса и загубите.
Следва самата проверка. За повечето ни е ясно – едно по едно животните трябва да бъдат видени, номерата отчетени от уреда в ръката на проверяващия – четеца и разбира се фотографирани.
Марката на животното – с други думи е най-важния документ. Няма ли номер, няма животно. Минаха 20 години когато бе сложен първата марка от сегашния клас. Сякаш сме все още на първата крачка. Номерата все не излизат, системата е задръстена от хиляди номера на несъществуващи животни.
В предния материал написахме доста за марките. Сега искаме да добавим само, че много от марките се поставят от самите животновъди. Не знаем дали те имат обучение по поставяне на марки, но сме присъствали на маркиране и виждаме, че много пъти марката се поставя против всички правила – върху кръвоносен съд или се разменят местата на „мъжката“ и „женската“ част.
1 част: “Проверка” – най-неприятната дума за фермерите
Извода е само един: не оправим ли идентификацията на животните – както при раждането, така и при падане на марката, ще продължаваме да си приказваме сегашните приказки.
Следва вкарването на животните в прокара, доилната инсталация или най-добре ако има „ключалки“ на хранителната пътека. При кравите е ясно – записват се номерата и заснимат.
При овцете имаме вече задължителни електронни марки, което би трябвало да улесни отчитането. Така си мислите вие.
Оказва се, че четцити на проверяващите са от най-ниския клас. Не винаги хващат всички номера. Могат да хванат номера на близко стоящо животно, което вече е отчетено. И следва дублиране и едното животно отпада.
Най-лошото е, че след приключването на тази тежка операция не може веднага да се разбере, колко животни са отчетени, има ли да се повтарят, отчетените номера не могат да се наложат върху списъка на проверяващите и се разбере кои животни липсват или са в повече.
В чест на истината през последният месец проверяващите идват с нов клас четци, които имат по-добри функции. При броенето и засичането с четец, определено се допускат грешки за което фермера няма вина, ама той излиза виновен и плаща масрафа. Този въпрос трябва да се изчисти и вероятно трябва да се даде някакъв процент бонус на фермерите за паднали марки.
В допълнение – четците изискват и много близо да са до марката, което пък затруднява тези, които работят с тях.
Оказва се, че още от първата стъпка – идентификацията, се допускат грешки и винаги са за сметка на фермера. Ами какво е виновен човекът, че след като се чекират всички налични животни, четецът не може да каже, колко са минали, има ли повторени, има ли животни без марка.
Следва уточняване на наличните животни в кантората на проверяващите и каквото кажат богоизбраните това се приема. И винаги се забравя, че животните са на фермера. Той е платил за тях, той произвежда чрез тях.
За стреса при фермерите никой не говори. Скоро имахме случай в една ферма, където според фермерът бе допусната малка грешка. Казахме му, че има право да иска изясняване на случая. Той отказа категорично:
– „По-добре да си понеса санкцията, тя не е голяма, защото пак ще вдигна кръвното. Преди десетина дни се ядосах за цената на млякото, преди пет дни с цената на фуражите, предпочитам да ми е спокойно“.
Другият пример е още по-фрапантен.
Наш фермер, собственик на голяма ферма, с две висши образования, с друг бизнес с пъти по-голям от фермата, ни се оплака, че вдигнал кръвното заради една марка:
– „Направихме проверка на всички животни в денят преди проверката. През нощта обаче марките паднали. Едно животно без марки и две марки в обора. Не ми ги признаха“.
След приключване проверката на животните, никой не знае какво пише в „четеца за ушни марки и тефтера, преди да се „върне“ официалният протокол. При определени случай може да се направи втора проверка, което означава: Втори път организация, стрес на животните, за да се издирят и т.н.
И следва парадокса: Когато КАТ ви глобяват за превишена скорост или алкохол има снимка, калибриран радар, дрегер и вие си виждате грешката. Когато ви глобява ДФЗ, е по списък, който не сте виждали, с четец, който не е ясно дали работи за грешка, която може да бъде и на районната ветеринарна служба и на поне още 3-ма различни и непознати хора.
От казаното до тук, могат да се направят десет извода сигурно, което означава, докато ги решим минали нови десет години.
Може би трябва да се предизвика дискусия по маркировката. Регламентите вече разрешават, както болуси така и електронни марки при говедата. Какво пречи да се направи проучване каква е ситуацията при използване на болуси.
Ovce-kozi.com
Фермерите нямат даже и възможност да видят какво пише в тая система а те носят отговорност .
Какви са изискванията пише на китайски и ти трябват много нерви да разбереш.
И ти губят времето.
Проверете минават само при тези които гледат животни само на хартия защото при тях всичко е документално изрядно но няма животни и работа а само компютри!