Както казах в началото, ще се наложи трансформация на селското стопанство и най-вече на животновъдството. Това води до по-нататъшно увеличение на разходите, което в момента не може да бъде показано на пазара. Ценовата чувствителност на потребителите също нараства… Съществува риск, земеделските производители да останат с разходите за преобразуването. Без по-добри перспективи, последствията са предвидими: все повече фермери ще се отказват, вносът ще трябва да се увеличи.
Тази ситуация обаче не е устойчива.
Имаме ли решения в чекмеджето, имаме ли концепция за финансиране. Към момента обаче няма ясни изявления от министерството. Как трябва да се разрешат противоречиви цели за спешно необходими инвестиции и как трябва да се финансира това?
С други думи „чекмеджето“ все още е затворено.
Това е фатално, не само за нашите животновъди, но и за останалата част от индустрията и доставчиците на услуги. Те скоро ще почувстват, че нашите домакинства нямат пари за други продукти и услуги, защото цената на живота е висока.
И съвсем накратко за факторите.
На първо място това е броя на животните. Съгласно статистиката нямаме кой знае какво намаление на животните.
Намаляват само овцете-майки с 8.4% и козите-майки с 13.4%.
Имаме ръст при броя на кравите с 3.4% и биволиците с 8.9%.
Лошото в тази справка е броя на оставените за разплод животни, които е далече назад, дори при минималните изисквания.
По отношение на фуражите.
Ясно е, че зърнени такива ще има много. Въпросът е, фермерите дали ще имат пари да си ги закупят. Проблем ще са грубите фуражи и най-вече сеното. Първият откос люцерна бе прибран успешно. Нямаше никакви валежи. Въпросът е, ще има ли втори откос при започналото засушаване вече. Ако няма, това означава, че сегашната цена на люцерновото сено от 30 стотинки, може да стане двойна. Тук въпросът не опира само до сеното. Малкото въздух, които поеха фермерите след изкарването на животните на пасищата, свършва. Съвсем скоро няма да има и паша. За силажа е рано да се говори, но там проблемите са два – наличието на вода и разходи по задвижването на помпите.
И накрая за самодостатъчността.
Хляб, че ще имаме, е ясно. По неясна е цената, но и тя ще е поносима.
По отношение на червените меса, статистиката показва, че годишно през последните години консумираме 284 153 т месо от всички видове домашни животни. Най-голяма е консумацията на свинско месо – 239 284 т, докато говеждото, овчето и агнешко месо имат епизодична роля – 30 365 т говеждо и 13 989 т овче и агнешко.
От всичкото консумирано месо – 180 161 т са от внос. Или имаме едва 37% месо наше производство. Цифра върху която трябва да се замислим.
От наше производство имаме осигурени 14-15 кг месо на глава от населението. Да са живи и здрави прасетата. След години ще им правим паметник.
По отношение на млякото 975 000 т е производството, но от него само 700 000 т е обработено в мандрите, а другите 275 000 са реализирани от фермата. За собствена консумация и продажби, които има право.
Произведени са около 67 000 т сирене, което осигурява по 10 кг на човек от населението годишно.
От изнесените данни за производството на месо и мляко, не трябва въобще да бъдем спокойни. Самодостатъчността ни по отношение на тези суровини е никаква и може да изиграе лош номер, както на управляващи така и на хората.
На пръв поглед всичко е нормално. Магазините отрупани с месо, млечни продукти и олио. Цените все още достъпни. Промоциите следват една след друга. Въпросът е докога ще можем да осигуряваме нашата самодостатъчност. Защото и при най-малкия недостиг на рафтовете от продукти, празното място ще се запълни от вносни стоки с впечатляващи цени.
Така, че самодостатъчността е задача номер едно за всички – от правителството, през фермерите, следват преработвателите и търговците и накрая са купувачите.
Купувайте българското.
И накрая – защо фермерите говедовъди още упорстват, не се предават и продължават да произвеждат.
Фермерът-говедовъд не се създава за един ден. Необходими са много години. Не случайно на много елитни ферми на врата има табелка с годината на създаване. Например 1892 или 1905 г. фермата се изгражда и с приемствеността на поколенията. Фермерът-говедовъд е силен човек. Млечното говедовъдство е най-трудния клон от земеделието. Не можеш да имаш добра ферма ако не си 365 дни във фермата.
За да си фермер трябва да знаеш много. Не подценявайте говедовъдите. Те знаят много по отглеждането на кравите. За да имаш ферма в днешния ден и да се издържаш, трябва да си инвестирал поне един милион лева. Трябва да имаш земя, трябва да си много добре подготвен. Така че, трудно е от един път да се сложи катинара на фермата.
Фермерът, макар и да знае, че греши, в името на оцеляването, най-напред изпраща на кланица всички проблемни животни. След няколко месеца към кланицата поемат и част от оставените за разплод животни. Следва изземването от фуража на „гъделите“ – витамини, микро и макро елементи и др подобни. После се намалява дажбата.
Пускат се в действие обраслите в паяжини фуражомелки. Следва излизането на пасището, като спасителна сламка. И все се надяват, че ще се случи нещо.
Засега не се случва нищо.
Е случва се – намалява продуктивността и съответно количеството продукция, което пък рефлектира върху цената на рафта и консуматорите.
Въпросът е докога ще издържат нашите фермери-говедовъди.
За всичко, което правят, за всичко, което издържат – те са за поздрав.
Михаил Михайлов
