Първият източник на приходи при овцете е вълната. За съжаление това остана в миналото. В сегашно време може да се употреби думата – разходи. В момента вълната тежи на овцевъдите като тънкорунните руна преди години. Един продукт, който няма реализация, няма цена и трябва да даваш за да ти острижат овцете и изхвърлят вълната. Практиката е да се гори вълната стана масова, а също изхвърлянето и в разни дупки, пещери и долове. Вълната, която се получава от нашите овце, няма никаква стойност, защото не може да се използва в текстилната промишленост поради лошото и качество. В болшинството си тя е „букет“ от най-различни влакна и в средата мъртвите влакна на породите Асаф и Аваси.
Вълна която не става за нищо, дори и за изтривалки. От вълната засега може да се произвеждат сърфове, изолация, подложки при твърди пътеки и може би най актуалното – тор.
У нас все още няма такава фабрика, но в съседна Румъния вече има. На този етап остава да махнем вълната от нашите ферми и това няма да стане „възпитано“ без помощта на държавата . Става дума за 3 000 т вълна, която през последните години се „разселва“ в природата.
Извод едно: решаване въпроса с правилното ликвидиране на вълната.
Да се върнем отново на изказването на г-н Петров. Не мога да се съглася, че нашите овцевъди могат да произвеждат мляко. Производството от 26 000 т мляко влязло в мандрите и произведеното по 1 кг овче сирене на глава от населението – доказва това.
Относно организацията на производство, гаранциите, и бъдещето, е напълно прав. Това го нямаме. Нямаме стратегически план за развитие на овцевъдството, раздаваме субсидии на калпак, до скоро дори без доказано производство. Като резултат никакви подобрения в повечето ферми и породния състав.
1 част: Сп.”Агропари” / Агнета , мляко , вълна, пари – Михаил Михайлов
3 част: Сп.”Агропари” / Агнета , мляко , вълна, пари – Михаил Михайлов
Все пак доста години се получават субсидии и не всяка година се спасяваше потъващия кораб. Можело е да се направи нещо. Сега лидерите от НОКА искат финансиране за подобряване на материалната база. Ами тез дето вече са го направили, какво ще получат. С други думи, сектора вече е разделен на две. Едните, които са инвестирали през годините и другите, които са гледали. Следва другото противоречие – реализиране продукцията без документи. Идва трето противоречие – едните плащат данъци, други не плащат. Едните ги проверяват за качество на млякото, другите продават на двойни цени по ъглите и няма проверки, няма данъци. По същия начин стой въпроса с реализацията на агнетата и вече набралата скорост принадена стойност от продажбата на собствено произведени млечни продукти- в повечето случаи – без правила.
Следва и мнението за нашите местните породи, че произвеждат достатъчно. Ами те са вече на върха на потенциала за продуктивността която могат. То, ако е можело да се увеличи продуктивността им, това щяха да го направят нашите предшественици.
В момента както казах имаме 20 породи под контрол. Девет от изпълнителните директори на асоциациите са добри научни работници. Проверете в отчетите на тези породи с колко е увеличена продуктивността им за 15 години от колкото съществуват асоциациите. Няма увеличение. Значи сме изчерпали потенциала на породата.
Възниква и въпроса за направленията в овцевъдството и породите. Ами както е написано от овцевъда, сякаш нямаме нужда от специализираните породи за мляко и месо. Нашите родни породи са доказали във времето, че повече от 140-160 литра дойна млечност не могат да постигнат и то в най-добрия случай. Става дума за Черноглавата плевенска и Старозагорската овца. Първата има едно предимство, че цицките и са правилно поставени и може да се използва машинното доене с успех при нея. И второ, че все още съществува като порода. Старозагорската овца също е от овцете за мляко, но и тя е с ограничени възможности, почти е на изчезване, победена от стихийния инбридинг.
Извод две: нямаме специализирани наши породи овце за мляко.
Ето защо трябва да се разчита на чуждите най-добри породи за мляко – Лакон, Асаф, Аваси, Източнофризийска и донякъде на Хиос. С най-големи предимства е Лакона. Високомлечна овца, с добра плодовитост, пригодни за машинно доене цицки, може да се каже, че лесно се запложда през различните сезони на годината. Аваси си има своите недостатъци – много често със странично разположение на цицките, ниска плодовитост и по нисък процент на заплождане. С висока млечност. Другите две породи също имат плюсове, но имат и недостатъци.
Извод три: върхът на селекционната ни пирамида е много ограничен, малко производство на качествени кочове, нисък генетичен потенциал, ниска средна продукция от овца
По отношение полученото мляко – наистина е така, както казва г-н Петров. В цифрите давани от статистиката влиза само млякото преработено в нашите мандри. Определено това мляко е само наше производство, защото през последните години имаме един внос от 500 кг. овче мляко.
През 2020 г в мандрите са влезли едва 25 318 т овче мляко. Регистрираните земеделски стопани и предприятия по Наредба № 26/2010 са реализирали продажби общо 8 588 т овче мляко. Предполагаме, че в тази цифра са включени и фермерите за които казвате, че преработват сами млякото си.
С други думи, законно реализирано овче мляко за една година е 33 876 т. и по 33 кг средно от овца. Всичко друго по отношение реализацията на млякото е сива икономика.
На първо място е суровината. С тези мижави количества произведено мляко, сме господин никой на пазара за сирене. С производството годишно от 7000 т овче сирене, ние само можем да се молим на някой международен търговец да ни го купи. Всъщност моделът го имаме при гърците. Големи количества коректно сирене, минало през редица проверки, пазари колкото искаш – по време на криза те реализират за миналата година с 12% повече Фета от 2020 г
СЛЕДВА ….
