Преди няколко дни сайта Агро.бг публикува няколко материала за един наш овцевъд от Старозагорска област – познат в страната като един от най-борбените наши фермери. По повод тези материали ни се обади наш читател, също овцевъд, който по телефона изказа своето виждане по повдигнатите въпроси в тези материали. Какво сподели с нас.
Читател: – Най-напред ще ви помоля да не ми пишете името, защото съм от едрите фермери. У нас не ни обичат. Всички го казват. Ето колегата казва всичко се прави за едрите. Ама той също е от едрите. Отглежда над 450 овце.
Средният брой отглеждани овце в една наша (българска) овцеферма е 58 броя овце-майки. В доклада за броя на стопанствата се вижда, че в страната има около 570 овцеферми с повече от 250 бр овце и е нормално това да са големите ферми. Още повече, че над 200-та овца се редуцира 30% от субсидията. Това означава, че след като ми махнат тези проценти от субсидията и членския внос и се доближавам до парите, които получават тези, които не са под селекционен контрол. Но към тях изискванията са едни, към мен „големия“ – други.
В живота няма такова нещо. Колкото повече даваш, толкова повече взимаш. При нас е обратното, колкото по-малко даваш, вземаш повече.
Освен колегите, обществото също ни приема с големите пари, които вземаме и големите ни джипове. Вярно е, вземаме по-големи субсидии от по-малките фермери. Ама никой не знае или по-скоро си мълчи за де минимиса. До миналата година тавана беше 30 000 лева помощ за три години. Аз я получавам наведнъж и следващите години духам супата. Ама завистниците, като по инерция говорят – големите взеха парите.
Джипове големите ще имат – случвало ми се е да мина 500-600 км по работа. Поне пътуването да ми е удобно. Защото слезеш ли от джипа, започват ядовете. Всеки ти иска пари – нали съм голям. Абе то няма да влезеш някъде и да не се ядосаш. Така че, за джипа не ме закачайте. Имам много хубав джип. Ами как да не имам. То всеки втори вече има. Все пак аз произвеждам годишно 300 т овче мляко. Всеки ден към мандрите изпращам по 500 кг мляко. 75 тона от овчето сирене в страната е от моето мляко.
Не мога да разбера също кой ме защитава от администрацията, като съм голям. За тези 20 години в овцевъдството съм реализирал два проекта – един трактор за 120 000 лева и 25 000 за да си направя доилната зала, която струва много повече.
През миналата година са ми правени официално четири проверки – от а до я. Тази година също направих сефтето.
Освен мляко, произвеждам агнета за разплод и клане. Разплодните ги продавах на 10 лв/кг. Тази година цената ще бъде поне с 30-50% по-висока от тази на агнетата за клане. Женските шилета засега продавам на 250 евро. Който иска. Който не иска да хване влака за Испания или Франция и да си купи по-евтини.
Стигаме и до селекцията. Винаги съм се стремял да имам най-хубавите кочове. Много пари давам за добър коч, но той се отплаща добре. Сега ще внеса още 12 броя, не по 700 лева, а по 700 евро. Както е казал един руски академик – един коч, половин стадо. И това е истина, това стана във фермата ми. Интересното е, че на кочовете не се полага субсидия. Не мога да го проумея. На най-добрите разплодници им правят паметници, а ние не искаме да им дадем един чувал ярма. Докато ни е такова отношението към кочовете, няма да имаме никога добро овцевъдство. Всъщност загледаите се в стадата по пътищата и тези, които показват в предаванията за животни и ще се уверите. Много добре съм запознат на времето как се произвеждаха и гледаха кочове и резултатите имаше. Специално, преди години ходих до с. Веселиново да вида единствения паметник на един коч, който беше направил чудеса в този край.
При мен кампанията по заплождането на овцете си е ритуал – правим синхронизация и осеменяваме с най-добрите кочове. Правим и контрол на продуктивните качества на животните. Знаем всяка овца какво мляко дава. Така че за тези, които правят истинската селекция, субсидията за участие в развъдна програма трябва да се увеличи.
И тази субсидия да се дава задължително срещу продукция. Не може при мен средно от овца да получавам по 270 кг мляко и да вземам същата субсидия като тези дето отчитат по 70 кг мляко. Нещо не е наред нали. По същия начин и участие в субсидията за агнетата. Какво са това 5 агнета от 10 овце. Ами то на такъв овцевъд колкото и субсидии да му дадеш те няма да стигнат.
След, като прочетох статиите в Агри.бг се обърках. Не знам какъв съм сега – истински животновъд, бизнесмен или най-големия наивник в бранша. От моята ферма не излиза нито един килограм продукция без официален документ. Нямам един лев от сивата икономика и няма да ви кажа каква ми е планираната загуба за тази година – може и да е последна. За Гергьовден давам по едно агне на овчарите. Може и да не вярвате, но си плащам всички такси към държавата и за тези агнета.
В работата със стадото нямам никакъв проблем. Стрижа и с електрическа ножица и с къкризите. Доя на ръка и на инсталацията. Подрязвам копитата както трябва. Обезпаразитявам, дезинфекцията я правя също. Инжекции, сонди, израждане, обезроговяване, правя със затворени очи. Когато се наложи излизам и с овцете на пасището, качен на любимия ми кон. Какво означава това. Според някой съм истински фермер. Други, като ме видят да слизам от джипа казват – този е от големите. Тотално объркване.
Колегата е прав за някои неща. Наистина не е решен въпросът с откраднатите овце и тези изядени от чакали и вълци. Влачим ги с години, докато ги оправим. Също така не можем да заколим агне във фермата и да го продадем. Значи трябва да заобикаляме закона. Както казах, това за мен не важи, защото нямам такива продажби.
Следват отношенията ни с търговците. Много опитни в бранша, във въздуха те преценят, знаят всички номера на търговията, безкомпромисни и не случайно румънците ги наричат невестулки. Ето, това е работа на държавните мъже да въведат ред в този вид търговия. А не да ни питат нас, какво да предложим за да се реши някакъв болен въпрос.
Клането по фермите, продажбата на агнета, без пътен лист, също е забранено. Има обаче алтернативи – някои ги използват вече. И това трябва да се оправи.
Следват изкупвачите на кланиците. Те не са по-малко хитри от невестулките. Обикновено искат да купят без ДДС и най-различни други варианти.
Колегата казва, няма кой да послуша истинските животновъди. Аз с това производство се смятам за истински животновъд. Кажете ми една ферма, която да предава повече от 300 т овче мляко годишно, поне аз не зная.
И понеже не се смятам за голям, поставям своите въпроси към хората, (които ги решават) като истински животновъд.
- Субсидия само срещу произведена продукция и внесени данъци към държавата. Както аз внасям, така и другите ще внасят, ако не – няма субсидия.
- Субсидия за мъжките разплодници
- Подпомагане на мероприятията по репродукцията – изкуствено осеменяване, турово заплождане на овцете, лапароскопия, разплодните кочове.
- Селекционна дейност – селекция, внедряване на генотипирането в овцевъдството, производство на кочове и женски разплоден материал
- Спиране редукцията на помощите след 20-та овца. Всяка овца консумира еднакво количество фураж и дава продукция. В момента става така, че по-нископродуктивните получават повече помощи от по-високо продуктивните. Последните обаче стоят на едно място по отношение на продукцията.
- Имаш овца, получаваш продукция, получаваш субсидия.
- Слагане ред при изкупуването на животните и млякото
- Вземане спешни мерки за увеличаване броят на комерсиалните овце. При тях са породите, които дават голямата продукция.
- Икономиката на фермата също трябва да излезе на плюс. Будалите свършиха.
Така завърши своето обаждане животновъдът, който все още търси от кои е – от големите, от истинските, от тарикатите, връзкарите или от последните мохикани. Името на фермера се пази в редакцията, както казахме, по негово желание – не споменаваме името му.
Овцевъд и Козевъд
