2 част/ България и Гърция под лупата на EFSA: Ваксинация или унищожаване на заразените стада?

16/09/2026

България и Гърция през очите на EFSA: две държави, една епидемия, различни сценарии

Има документи, които човек трябва да прочете внимателно, преди да започне да говори за ваксинация, клане и контрол на заболяванията. Докладът на Европейския орган за безопасност на храните (EFSA) за шарката по овцете и козите в България и Гърция е точно такъв документ.

EFSA разглежда епидемиите през 2024 и 2025 г. и използва данни, предоставени от ветеринарните власти на двете държави. До 29 януари 2026 г. в системата за информация за болестите по животните са отчетени 203 огнища в България и 2081 в Гърция. Това са данни за официално докладвани огнища, а не оценка на всички потенциално недокладвани случаи.

Разликата е огромна.

Но още по-важно е друго: EFSA не разглежда ваксинацията като самостоятелно решение, което трябва да замени всички останали мерки.
Европейските учени поставят на масата цял пакет — ранно откриване, бързо унищожаване на заразените стада, ограничения на движението и ваксинация.

Какво показва моделът за България?

За България EFSA е успяла да изгради пространствен модел на разпространението на заболяването. В него са използвани данни за стопанствата, броя животни и местоположението им.
Разгледани са различни сценарии — без ваксинация, регионална ваксинация и ваксинация на национално ниво.

Резултатът е ясен: само бързото откриване и унищожаване на заразените стопанства може да постави епидемията под контрол за около 1–2 години, ако мерките се прилагат достатъчно бързо.

Но при включване на ваксинация, моделът показва по-малко заразени стопанства и по-малко географско разпространение на вируса. При национална ваксинация резултатите са по-стабилни, отколкото при ваксиниране само в засегнатите области.

Това е важната част, която често се губи в спора „ваксинация срещу клане“.

EFSA не казва да се изостави унищожаването на заразените стада. Казва, че добавянето на ваксинация може да намали мащаба на епидемията.

А Гърция? – Тук картината става по-сложна.

Гърция има много по-голям брой огнища, а разпространението е пространствено и епидемиологично по-трудно за моделиране. EFSA отбелязва множество епидемични клъстери и предполагаеми далечни премествания на инфекцията.

Затова европейските експерти не са използвали за Гърция същия пространствен модел, който е използван за България. Според доклада наличните данни не са позволили надеждно изчисляване на параметрите на такъв модел за цялата страна. Вместо това гръцката ситуация е анализирана чрез описателен пространствено-времеви подход.

И въпреки тази несигурност заключението на EFSA е, че при мащаба и продължителността на гръцката епидемия трябва да се разгледат допълнителни мерки, включително ваксинация в засегнатите райони и дори възможност за национална ваксинационна кампания.

Една важна граница. Тук трябва да сме честни.
Гръцката национална научна комисия също поставя няколко въпроса към анализа на EFSA. Според нея в ЕС няма разрешена ваксина срещу заболяването, наличните ваксини не позволяват надеждно да се различат ваксинираните от заразените животни, а има и недостатъчно данни за някои европейски породи. Допълнителен проблем са ограниченията за движението на животните, които могат да продължат дълго време.
Това е важна позиция и трябва да бъде отчетена.

Но тя не променя един основен факт: европейската научна оценка разглежда ваксинацията като реален инструмент за контрол на епидемията.

И тук въпросът за животновъдите е съвсем конкретен.
Когато има заболяване, което може да унищожи цяла ферма, държавата трябва да разполага с възможно най-широк набор от инструменти и да може да обясни защо избира един или друг от тях.

Защото за администрацията едно огнище е номер в системата.

За стопанина то може да бъде цялото му стадо, целият му доход и години труд.

Източници