За България вече имаме не само общи европейски препоръки, а конкретен модел.
И той поставя въпроса доста по-просто: какво се случва, ако към откриването, унищожаването на заразените стопанства и ограниченията на движението бъде добавена и ваксинация?
EFSA е използвала данни от българските ветеринарни власти за броя и местоположението на стопанствата и за огнищата на заболяването. До 29 януари 2026 г. в България са докладвани 203 огнища от началото на 2024 г.
Самото разпространение е било сериозно — около 180 километра от югоизточната граница до централната част на страната. EFSA посочва като възможни пътища за разпространение неконтролирано движение на животни, общи пасища и водопои, сезонни движения, стригане и други контакти между стопанства.
Какво е симулирала EFSA?
Моделът разглежда четири области — Пловдив, Хасково, Стара Загора и Пазарджик — като регионален вариант за ваксинация.
При регионалната ваксинация обаче има проблем.
Вирусът може да напусне ваксинираната зона.
EFSA изрично посочва, че този риск може да бъде ограничен чрез строг контрол на движението в 20-километровите надзорни зони. При национална ваксинация рискът от разпространение извън ваксинираната територия е по-нисък и моделът показва по-добро ограничаване на епидемията.
Това е ключово.
Ваксинацията сама по себе си не решава проблема.
Но и обратното е вярно: – контролът чрез откриване и унищожаване на заразени стада не е единственият инструмент, който науката разглежда.
Една година разлика
Тук идва най-същественият резултат от модела.
EFSA прогнозира, че при двегодишна ваксинационна кампания, съчетана със стандартните мерки за откриване и унищожаване на заразените стопанства, заболяването може да бъде ликвидирано една година по-рано, отколкото при стратегиите без ваксинация.
При сценарий само с ваксинация ликвидирането би отнело около 2–3 години, което показва защо европейските експерти не предлагат ваксината като заместител на останалите мерки.
Тъкмо обратното. EFSA описва комбинация от мерки.
И тук вече разговорът става български
За един животновъд въпросът не е академичен.
Ако едно стадо бъде заразено, унищожаването му е тежка и понякога неизбежна мярка. Но когато вирусът продължава да се движи между стопанствата, логичният въпрос е дали държавата използва всички възможности за намаляване на броя на новите огнища.
Европейският модел показва, че ваксинацията може да намали броя на заразените стопанства и териториалния обхват на епидемията.
Това не е политически лозунг. Това е резултат от модел на EFSA.
Разбира се, моделът има ограничения. Той е симулация, а не реално проведена национална ваксинационна кампания. Но именно затова резултатите трябва да бъдат използвани за подготовка на решения, а не да бъдат захвърляни в чекмеджето.
Българският животновъд има право да знае не само колко животни ще бъдат унищожени, а и какви други възможности са били разгледани преди това.
Източници
- EFSA, Sheep and goat pox: vaccines and vaccination scenarios to control the epidemics in Greece and Bulgaria in 2025.
- България и Гърция под лупата на EFSA:
1 част/ Гърция пред неудобния въпрос: защо животните се унищожават
2 част/ Ваксинация или унищожаване на заразените стада?
3 част/ Какво може да промени ваксинацията
4 част/ Какво позволява ЕС за ваксинацията при животните
5 част/ Ваксинация или унищожаване: как всъщност се контролира шарката по овцете и козите
- България и Гърция под лупата на EFSA:
