Много стопани приемат, че увеличаването на дела на грубите фуражи в дажбата е най-прекият път към намаляване на разходите за хранене. Практиката обаче показва, че реалността е по-сложна. При млечните кози решаващо значение има не само количеството на грубия фураж, а способността на животните да го усвояват ефективно и да го превръщат в мляко.
Специалисти по хранене на млечни кози посочват, че основната цел не е просто по-евтина дажба, а поддържането на здраво и продуктивно стадо, което да запазва висока млечност през по-дълъг период.
Угояването остава сериозен риск
Млечните кози са склонни към натрупване на излишно телесно състояние, особено когато производството започне да намалява след пика на лактацията.
Това създава риск от по-ниска продуктивност, репродуктивни проблеми и намалена ефективност на храненето. Именно затова управлението на дажбите трябва да бъде насочено към поддържане на баланс между млечност и телесна кондиция.
Особено внимание изискват високопродуктивните животни, които имат по-високи хранителни потребности и са по-чувствителни към грешки в храненето.
Какво показва процентът груб фураж
В практиката процентът груб фураж се използва като показател за това каква част от общия прием на сухо вещество идва от основните обемисти фуражи.
Към тях спадат:
– Царевичен силаж;
– Тревни фуражи;
– Люцерна;
– Сено;
– Слама и други структурни компоненти.
Странични продукти като цвеклова пулпа обикновено не се включват в този показател.
Според специалистите няма универсален процент, който да е подходящ за всички ферми. Оптималното ниво зависи от:
– Етапа на лактация;
– Възрастта на животните;
– Нивото на млечност;
– Качеството на грубите фуражи;
– Целите на конкретното стопанство.
Големите разлики между отделните ферми
Наблюденията върху млечни козеферми показват сериозни различия в използването на груби фуражи.
В някои стада делът им достига едва 15% от сухото вещество, докато в други надхвърля 45%. Средните стойности обикновено се движат около 30%.
През летните месеци и при по-голям дял пресни животни след оагване много ферми намаляват относителния дял на грубите фуражи, за да отговорят по-добре на повишените хранителни потребности на козите.
Сравнение между две ферми
Данните от практиката показват, че по-високият процент груб фураж невинаги води до по-добър финансов резултат.
| Показател | Ферма 1 | Ферма 2 |
|---|---|---|
| Производство на мляко (кг мазнини/ден) | 3,25 | 3,51 |
| Прием на сухо вещество (кг/ден) | 2,70 | 2,65 |
| Процент груб фураж | 34% | 26% |
| Разход за фураж на кг сухо вещество | 0,33 евро | 0,33 евро |
| Ефективност на хранене | 1,20 | 1,32 |
| Печалба от фуража | 1,48 евро/ден | 1,65 евро/ден |
Въпреки че първата ферма използва повече груб фураж, втората постига по-високо производство с малко по-нисък прием на сухо вещество. Това води до по-добра ефективност на храненето и по-висока печалба.
Качеството е по-важно от количеството
Експертите подчертават, че решаващият фактор не е само процентът груб фураж в дажбата.
Много по-важни са:
– Смилаемостта на фуража;
– Качеството на силажа и сеното;
– Балансът между енергия и протеин;
– Работата на търбуха;
– Правилното съчетаване на концентратите с наличните груби фуражи.
Фураж с по-висока хранителна стойност и добра усвояемост често носи по-добри резултати от големи количества по-нискокачествена храна.
Какъв е изводът за българските козевъди
За козефермите печалбата не се определя от това колко груб фураж се включва в дажбата, а от това колко ефективно козите успяват да го превърнат в мляко.
Успешните стопанства не гонят максимален процент груб фураж на всяка цена. Те се стремят към качествени обемисти фуражи, добре балансирани дажби и висока ефективност на храненето.
Именно там се крие истинският резерв за по-ниски разходи и по-висока рентабилност в съвременното козевъдство.
