Д-р Людмил Антов е ветеринарен лекар с над 40 години професионален опит в системата на ветеринарномедицинската дейност. Кариерата му преминава през общинската ветеринарна практика, ръководството на Регионалната ветеринарна служба в Монтана и отдела „Здравеопазване на животните“ към Областната дирекция по безопасност на храните в Монтана. От 2009 г. той е заместник-председател на Съюз на ветеринарните лекари в България и продължава активно да участва в обществения дебат по темите за здравето на животните, безопасността на храните и защитата на потребителите.
Д-р Людмил Антов: „Нормативната уредба за представянето на храните чрез етикета винаги е имала ключово значение, защото именно тя гарантира правото на потребителя да направи информиран избор. На етикета трябва ясно да бъдат посочени производителят, съставът, хранителната стойност и срокът на годност.
Законът за ветеринарномедицинската дейност, Законът за храните, Законът за защита на потребителите и подзаконовите нормативни актове би трябвало да осигуряват това право по ясен и недвусмислен начин. За съжаление, на практика често се допуска важната информация да бъде представена неясно или с дребен шрифт, което може да заблуди потребителя.
Много от големите търговски вериги предлагат храни под собствени марки. Те възлагат производството на външни предприятия, но върху опаковката обикновено е посочен само възложителят с текста „Произведено за“. Името, адресът и другите данни на реалния производител не се изписват по разбираем за потребителя начин.
Контролните органи могат да установят кой е производителят по регистрационния номер, поставен в елипсовиден знак върху етикета. За обикновения купувач обаче този код не означава нищо. Така човекът, който плаща за продукта, реално не знае кое предприятие стои зад него.
Това според мен е недопустимо и ограничава правото на информиран избор. Не винаги е било така. В определен момент нормативната уредба беше променена и това създаде възможност производителят да остане в сянка, а на преден план да бъде поставена единствено търговската марка.
Всеки, който проследи кога са правени тези промени, може сам да прецени в чия полза са били приети. Подобни решения показват как чрез изменения в нормативната база могат да бъдат защитени корпоративни интереси за сметка на прозрачността. За съжаление, тази практика не е останала в миналото.“
Коментарът на д-р Антов насочва вниманието към същността на проблема – не само откъде идва млякото, а и дали потребителят получава пълна и разбираема информация за храната, която купува.
Предложението за задължително обозначаване на страната на произход на млякото е важна крачка към по-голяма прозрачност. Ако бъде реализирано, то ще даде възможност на хората да различават продуктите, произведени от българска суровина, и ще осигури по-справедливи условия за родните животновъди и млекопреработватели.
Край на анонимното вносно мляко: МЗХ готви задължително обозначаване на произхода върху етикетите
