проф. Емил Ерявец – професор по селскостопанска политика и икономика
Решенията за бъдещето на Обща селскостопанска политика след 2027 г. вече не се въртят само около аграрните министерства. Новата бюджетна рамка на Европейския съюз предвижда сериозна промяна – земеделието да стане част от по-широк национален финансов пакет, който обединява няколко политики. Това променя баланса на влияние и поставя фермерите в нова реалност.
Какво се променя в бюджета на ЕС
Новата Многогодишна финансова рамка за периода 2028–2034 г. ще определи колко средства ще има за земеделие, кохезия, климат и вътрешни политики. Предложението на Европейска комисия е финансирането да се структурира чрез единен Национален и регионален план за партньорство.
Това означава едно просто нещо: парите за фермерите вече няма да се обсъждат изолирано. Те ще се договарят заедно с инфраструктура, социални разходи, иновации и климатични ангажименти.
Въпросът е директен – когато земеделието се конкурира с всичко останало, кой печели?
Повече свобода за държавите – повече риск за сектора
Държавите членки ще получат по-голяма свобода да определят:
– какви приоритети да заложат;
– колко средства да насочат към доходна подкрепа;
– колко да отделят за селски райони, екология или модернизация.
На теория това звучи добре – повече национална гъвкавост. На практика обаче означава, че земеделското министерство може да не е водещият играч при разпределението на средствата. В редица държави координацията вероятно ще се води от финансовите министерства или от правителствените кабинети.
А когато решенията се вземат извън аграрната експертиза, рискът е очевиден – приоритетите може да се определят политически, а не професионално.
Какво означава това за България
За страна като България, където средствата по кохезионната политика са значителни, има реална вероятност земеделието да не бъде водещият фактор при изготвянето на националния план.
Ако бюджетът е общ, ще има вътрешна конкуренция между секторите. В подобна ситуация фермерските организации ще трябва да бъдат далеч по-активни. Иначе решенията ще се вземат без тях.
Да си го кажем направо – който не е на масата, е в менюто.
Ще има ли орязване на средствата
Финансовата рамка предвижда запазване на основния бюджет за директни плащания, но средствата за развитие на селските райони може да се окажат по-ограничени, защото ще се разпределят от общ фонд.
Това означава, че инвестиционните мерки, модернизацията и инфраструктурните проекти могат да станат по-трудни за финансиране, ако държавата не ги постави сред водещите приоритети.
Нов стил на планиране
Новият модел заменя досегашните стратегически планове с по-опростена структура:
– диагностика на нуждите;
– обвързване на мерките с конкретни цели;
– ясни етапи за плащане;
– общоевропейски показатели за контрол.
Звучи по-просто. Но реалността е, че сроковете са кратки. Ако новият бюджет трябва да влезе в сила през 2028 г., националните планове трябва да бъдат готови до края на 2026 г. Това е малко време за сериозна стратегическа работа.
Ще се задълбочат ли разликите между държавите
Да. И това вече е почти сигурно.
Всяка държава ще избира свои приоритети. Една може да заложи повече на климатични мерки, друга на технологична модернизация, трета на подкрепа за малките стопанства.
Така ОСП ще остане обща по име, но все по-различна по съдържание.
Големите въпроси остават
Нерешени остават темите за:
– бъдещето на животновъдството;
– подкрепата за младите фермери;
– баланса между екология и производство;
– стабилността на доходите при кризи.
С други думи – музиката ще звучи познато, но диригентът се сменя. И когато диригентът е финансовото министерство, тоналността може да стане доста различна.
Изводът
След 2027 г. отговорността се премества към държавите членки. ЕС ще задава рамката, но качеството на политиката ще зависи основно от националните решения.
Това може да донесе гъвкавост и по-добро съобразяване с местните условия. Но може и да разреди влиянието на земеделския сектор в общия бюджетен процес.
Всичко ще зависи от едно – дали аграрният сектор ще защити мястото си в новата архитектура.
И тук няма място за пасивност. Защото парите няма да чакат никого.
