Преяждането при овцете, познато още като ентеротоксемия, е тежко и често фатално заболяване, което се развива изключително бързо. Засяга овце от всички възрасти, но най-уязвими са агнетата и неваксинираните животни. В практиката това е една от болестите, при които стопанинът почти винаги казва „вчера беше добре, днес е мъртва“.
Затова трябва да е ясно още от началото: ентеротоксемията се предотвратява много по-лесно, отколкото се лекува.
Какво представлява ентеротоксемията
Причинителят на заболяването са бактериите Clostridium perfringens – тип C и тип D. Те нормално присъстват в храносмилателния тракт на овцете и при балансирано хранене не създават проблеми.
Проблемът възниква, когато храненето рязко се промени и в търбуха попадне голямо количество лесно смилаеми въглехидрати – захари и нишесте. Това създава идеални условия за бързо размножаване на тези бактерии и отделяне на силни токсини.
Токсините увреждат чревната лигавица, черния дроб и нервната система. Именно те, а не самите бактерии, убиват животното.
Какво причинява преяждане при овцете
В почти всички случаи причината е рязка промяна в храненето. Най-често това се случва при:
– внезапно пускане на овцете на буйни, млади пасища;
– рязко увеличаване на зърнени фуражи или концентрати;
– смяна на вида зърно без преходен период;
– агнета, които поемат прекалено много мляко от високопродуктивни овце;
– липса на ваксинация.
Важно е да се разбере, че това не е инфекция, която „идва отвън“. Това е резултат от грешка в управлението на храненето.
Преяждане при агнетата
Агнетата са най-застрашената група. Особено рискови са тези, които са родени от неваксинирани майки, тъй като нямат пасивен имунитет чрез коластрата.
При тях заболяването може да протече изключително бързо – често без ясно изразени ранни симптоми. В много случаи първият признак е внезапна смърт на иначе добре изглеждащо агне.
Симптоми на ентеротоксемия
Когато все пак се наблюдават симптоми, те се развиват бързо и тежко. Най-често се виждат:
– внезапен отказ от храна;
– силна отпадналост и апатия;
– признаци на коремна болка – често лягане и ставане, стенене, ритане по корема;
– диария, понякога с примеси на кръв;
– нарушена координация и невъзможност за изправяне.
В крайната фаза животното лежи настрани с изпънати крака и силно отметната назад глава и шия. Това е признак за засягане на мозъка и почти винаги завършва със смърт в рамките на минути до часове.
Диагностика
На практика ентеротоксемията най-често се диагностицира по клиничните признаци и внезапното протичане. Лабораторно потвърждение е възможно, но рядко помага навреме, тъй като болестта прогресира изключително бързо.
Лечение – каква е реалността
Лечението на преяждането често е неуспешно. Дори при навременна намеса шансът за оцеляване е ограничен.
В началните стадии ветеринарният лекар може да приложи антисерум срещу токсините, електролитни разтвори, пробиотици и поддържаща терапия. Ако обаче се стигне до неврологични симптоми, прогнозата е лоша.
Затова основният фокус винаги трябва да бъде върху превенцията.
Ваксинация срещу ентеротоксемия
Ваксинацията е най-сигурният начин за предпазване на стадото. Използват се ваксини срещу Clostridium perfringens тип C и D, често комбинирани с тетанус.
Агнетата се ваксинират с две дози при първоначалната имунизация, като между тях се оставя интервал от 2–4 седмици. Възрастните овце се реваксинират ежегодно, а при интензивно хранене – по преценка на ветеринарния лекар.
Управление на стадото и храненето
Дори при ваксинирани животни неправилното хранене може да доведе до проблеми. Затова доброто управление е задължително.
Всяка промяна в храната трябва да се прави постепенно, в рамките на поне 7–10 дни. При пускане на буйна паша овцете първоначално трябва да пасат ограничено време, което постепенно се увеличава.
Новите фуражи винаги се смесват със старите, а в дажбата трябва да има достатъчно груби фуражи – сено и слама. При овце с висока млечност ограничаването на концентратите намалява риска от преяждане при агнетата.
Заключение
Ентеротоксемията е бърза, безпощадна и скъпа грешка. Но в същото време е заболяване, което в голяма степен може да бъде предотвратено.
Редовната ваксинация, плавните промени в храненето и добрият контрол върху дажбите са ключът към здраво стадо и по-малко загуби.
