Европейското земеделие навлиза в нов етап, след като в Европейския парламент бяха приети три стратегически поправки, предложени от румънския евродепутат Даниел Буда (ЕНП/ППЕ). Макар че новината идва от северната ни съседка, ефектът ѝ е много по-широк — тя засяга всички фермери в Източна Европа, включително и българските животновъди и земеделци.
Става дума за три важни решения, които могат да променят начина, по който се финансира земеделието в ЕС след 2027 г.:
(1) изравняване на директните плащания, (2) финансиране за закупуване на животни и генетичен материал, (3) необлагане на субсидиите.
Това, което за Румъния се нарича „исторически момент“, за България може да се окаже критична възможност за модернизация, стабилност и по-висока конкурентоспособност.
1. Изравняване на директните плащания: края на „двойната скорост“ в ОСП?
В продължение на години фермерите от Източна Европа получаваха по-ниски директни плащания спрямо колегите си от Западна Европа. Това беше един от най-спорните моменти в Общата селскостопанска политика (ОСП). Новата поправка в Европарламента предвижда реална конвергенция на плащанията — т.е. изравняване между държавите.
Защо това е важно за България?
Българските фермери плащат същите цени за фуражи, горива, техника, ветеринарни услуги и генетика, както германските или холандските. Но получават по-ниски субсидии на хектар. Това ги поставя в икономически по-неизгодна позиция.
Изравняването би означавало:
– По-високи директни плащания за повечето български стопанства
– Възможност дребните и средни ферми да се стабилизират финансово
– По-реална конкуренция на европейския пазар
– По-голяма сигурност за инвестиции в техника, сгради и животни
За сектори като говедовъдството, овцевъдството и козевъдството това решение е особено важно — в тях печалбата е ниска, а издръжката на животните е висока. Изравнените плащания могат да дадат „въздух“ на много ферми, които работят на ръба.
2. Европейско финансиране за генетичен материал и животни: шанс за модернизация
Втората голяма промяна е възможността фермерите да получават финансиране за:
– закупуване на елитен генетичен материал,
– разплодни животни,
– високопродуктивни породи,
– геномни тестове и развъдни програми.
Това е революционна промяна за животновъдството.
Какво означава това за българските фермери?
Нашите животновъди имат огромна нужда от подобряване на генетичния потенциал в стадата — както за мляко, така и за месо. Но вносът на качествена генетика е скъп, често непосилен:
– разплодни юници – 2500–3500 евро
– чистопородни овце – 350–700 евро
– разплодни кочове/бикове – 2000–6000 евро
– ембриони и инсеминации от топ линии – висока цена + специализиран труд
Финансиране от ЕС би позволило:
– бързо повишаване на продуктивността (мляко, растеж, плодовитост)
– намаляване на разходите на литър мляко / кг месо
– по-добра конкурентоспособност спрямо вносните продукти
– подсилване на развъдните организации и модернизация на селекцията
Това би могло да промени изцяло бъдещето на овцевъдството и говедовъдството у нас — два сектора, които традиционно страдат от ниска рентабилност и амортизирани стада.
3. Неподчиняване на субсидиите на данъчно облагане: повече ресурс за работещите ферми
Третата новина засяга данъчното третиране на субсидиите. Идеята на европейското решение е проста:
Субсидията не е печалба — тя е компенсация и инструмент за развитие.
В Румъния и други страни тази поправка вече се разглежда като почти одобрена. Ако подобна линия бъде приета на ниво ЕС и имплементирана в националните законодателства, фермерите няма да бъдат облагани върху получените средства по ОСП.
Какво би означавало това за България?
– Повече налични средства за фермата
– Реинвестиране в техника, фуражи, сгради, животни
– Намаляване на административните тежести
– По-голяма предвидимост при планиране на финансовите години
За фермерите, които работят с ниска печалба, това може да бъде разликата между затваряне и оцеляване.
По-широкият контекст: Източна Европа най-сетне говори с един глас
Страните от Източна Европа от години настояват за справедливост в ОСП. Макар и късно, този момент изглежда настъпва. Промените, предложени от румънския евродепутат, са важни не само сами по себе си — по-важното е, че те показват:
– Силна координация между източноевропейските интереси
– Общ натиск за равнопоставеност
– Разпознаване на реалните проблеми на фермерството от Брюксел
България трябва да бъде активен участник в тези процеси — не наблюдател. Без силен глас в ЕС решенията за селското стопанство се вземат без нас.
Какво стои пред България?
Ако тези три мерки станат част от новата ОСП след 2027 г., българското земеделие може да бъде преобразено. Но само ако политиката ни е активна и екипирана да се възползва.
България трябва да настоява за:
– равни субсидии с останалата част на ЕС
– пълно прилагане на финансирането за генетика и животни
– необлагане на субсидиите
– ясни и достъпни правила за кандидатстване
– подкрепа за малките и средни стопанства, които са гръбнакът на животновъдството
Заключение
Трите големи решения от Брюксел могат да се окажат повратна точка за земеделието в Източна Европа. За България това не е просто възможност — това е шанс да навакса изоставането си, да модернизира производството, да привлече млади фермери и да укрепи ключови отрасли като говедовъдството, овцевъдството и козевъдството.
След години на неравнопоставеност тези промени дават надежда за по-честна, по-модерна и по-конкурентна селскостопанска политика.
