Обикновено говорим за шарка по овцете. Много рядко се споменават козите, но и те боледуват от тази болест.
Шарката е съвсем близо до нас. Само на три часа път. В Испания броят на заразените овцеферми вече е девет, при две само преди една седмица.
Шарката по козите се причинява от специфичен вирус и е по-малко заразна. Тя се произвежда вирусът на шарката по козите, който е класифициран като отделен вид от вируса на шарка по овцете, но в същия род като него: род Capripoxvirus.
Изглежда, че в естествени условия, освен козите, не засяга други видове животни, с изключение на овцете. За разлика от шарката по овцете, шарката по козите е по-малко заразна, има ендемичен характер, клиничното протичане е по-леко, с по-ниски загуби.
Локализацията на лезиите при възрастни кози обикновено е ограничена до кожата на млечната жлеза, но понякога включва и ингвиналната област, вътрешната страна на бедрата, перинеума и кожата на лицето, а смъртността е ниска. При яретата еволюцията е по-сериозна, екзантемният обрив често е генерализиран и може да бъде придружен от орален, назален, конюнктивален, храносмилателен и респираторен енантем. Смъртноста варира между 5 – 60%.
Болните кози се изолират и се третират локално с антибиотични или антисептични мехлеми, предназначени да насърчат заздравяването на млечната жлеза и предотвратяване на мастити.
В страните с ендемична шарка по козите се практикува и имунопрофилактика с инактивирани ваксини или ваксини, приготвени от живи, модифицирани щамове, които могат да се прилагат както превантивно, в имунизирани стада, така и при необходимост на здрави животни от огнища на болестта, като имунитетът им се изгражда едва след две седмици.
При огнища на болестта, освен имунопрофилактика, се прилагат и обичайните общи противоепизоотични мерки: изолиране и лечение на болните животни, хигиена на жилищните помещения, редовно доене, дезинфекция и дезинсекция.
