Брюксел е изправен пред битка за парите на европейските фермери
Бъдещето на земеделските плащания в Европейския съюз се превръща в един от най-спорните въпроси при преговорите за бюджета за 2028–2034 г. Причината е по-голяма от самото земеделие – спорът е колко ще бъде общият бюджет на Европейския съюз, за какво ще се харчи и кой ще плаща сметката.
Шест държави – Германия, Нидерландия, Австрия, Дания, Финландия и Швеция – настояват предложението на Европейската комисия за близо 2 трилиона евро да бъде намалено със стотици милиарди евро. Те искат съкращенията да засегнат различните направления на бюджета, а не само отделни програми.
Тук започва тревогата за земеделието. Общата селскостопанска политика е сред големите пера в европейския бюджет и при по-малка обща сума неизбежно ще възникне въпросът какви средства ще останат за фермерите и селските райони.
Европа вече е разделена
Срещу идеята за ново намаляване на средствата за земеделие и регионално развитие застават 17 държави, сред които България, Румъния, Полша, Италия, Испания, Гърция, Португалия, Чехия, Словакия, Хърватия и други.
Те настояват финансирането за Общата селскостопанска политика и политиката на сближаване да бъде запазено. Според тях тези средства са свързани не само с доходите на фермерите, но и с хранителната сигурност, развитието на селските райони и икономическото равновесие между държавите.
Така се оформят две противоположни позиции. Едната група казва, че Европа има нови приоритети – сигурност, отбрана, конкурентоспособност и миграция – и трябва да намери средства за тях. Другата предупреждава, че новите приоритети не бива да се финансират за сметка на земеделието и регионите.
Какво предлага Европейската комисия?
Предложението на Европейската комисия не означава директно премахване на фермерската подкрепа. Напротив – предвиждат се най-малко 300 милиарда евро за подпомагане на доходите на земеделските производители и за кризисна подкрепа през периода 2028–2034 г.
Променя се обаче начинът, по който ще бъдат организирани средствата. Земеделието ще бъде включено в по-широки национални и регионални планове, заедно с други европейски политики.
Именно тук се крие един от големите въпроси. Гарантираните 300 милиарда евро са за доходна и кризисна подкрепа, но това не означава, че всички средства за земеделие са защитени от бъдещи промени. Значителна част от останалото финансиране ще зависи от националните планове и от начина, по който държавите ще разпределят ресурсите.
Ще има ли по-малко пари за фермерите?
На този етап е неправилно да се казва, че парите на фермерите вече са намалени. Окончателният бюджет още не е договорен.
Но тревогата е напълно реална. Ако шестте държави постигнат съществено намаляване на общия бюджет, натискът върху всички големи европейски политики ще се увеличи.
Затова за фермерите въпросът не е само колко ще бъде бюджетът на Европейския съюз, а колко от него действително ще бъде насочено към земеделието, как ще бъдат разпределени средствата и каква част ще достигне до стопанствата.
За България темата е особено важна, защото страната е сред държавите, които настояват земеделието и регионалното развитие да останат добре финансирани.
Преговорите тепърва продължават. Засега едно е ясно – битката за европейските пари след 2027 г. вече започна, а земеделието е точно в центъра ѝ.
