Днес се навършват 118 години от онзи величествен 22 септември 1908 година, в който България реши да спре да иска разрешение за собственото си съществуване.
Във старата престолнина Велико Търново, в историческата църква „Св. Четиридесет мъченици“, с Манифеста на княз Фердинанд I бе сложен краят на една дълбока и обидна за народа ни историческа неправда – васалната зависимост от Османската империя, наложена коварно от Берлинския договор.
Този акт бе много повече от формална промяна на политически статус. С обявяването на Независимостта българската държава се възроди като равноправно Царство, изправяйки се с високо вдигната глава пред Великите сили, които години наред се опитваха да я държат в периферията на геополитиката.
Това бе естествената, логична и неизбежна куминация на делото от Съединението през 1885 година. Българският народ доказа, че свободата и суверенитетът не са подарък, а право, извоювано с политически кураж, дипломатическа зрялост и непреклонна народна воля.
Днес Денят на Независимостта е напомняне за това какво означава национален суверенитет и държавническа смелост.
В свят, претъпкан с компромиси и зависимости, заветът от 1908 година остава категоричен: българският дух е силен тогава, когато сам определя съдбата си и не преклонява глава пред външен натиск.
Честит празник България!
